Надежда


Кърмя едва от 3 месеца, а в историята ми няма нищо особено и героично, но тя е най-малкото, което мога да дам на моя консултант по кърмене, затова ще я напиша 🙂

Ако трябва да я събера в едно изречение, то би било: „Кърмя, благодарение на много хора около мен“.

В съзнанието ми изплуват няколко ключови момента: лицето на младата хубава докторка в Майчин дом, която ме насърчи и ми помогна, въпреки негодуванието на незаинтересованите акушерки; гледката на спящите близнаци и мъжа ми, заспал с пълното шише адаптирано мляко в ръка, без да им е дал нито капка в първата ни нощ у дома; вкусът на пилешката супа на свекърва ми, която ядях през сълзи без апетит; бръмченето на помпата за кърма в малките часове на нощта, когато безкрайно много ми се спеше и отчайващата гледка на малките ми недоносени бебчета, които не знаеха на кой свят се намират и едва засукали заспиваха…

Но да започна отначало. Родих близнаците точно един месец преди термин по спешност със секцио в Майчин дом. Борбата за тези дечица продължи 4 години, но през тях бях толкова съсредоточена в забременяването и износването им, че кърменето ми се виждаше детска игра. Момиченцето се роди с тегло 2200гр, а момченцето – 2350гр и двамата по 42см.

На другия ден, след като излязох от реанимация, реших да пробвам помпата за кърма. Не знаех точно какво, как, на коя степен, но действах там нещо … след половинчасови усилия не излезе нито капка.

Следобед си взех бебчетата, заедно с 2 шишета по 20мл адаптирано мляко. Момиченцето го изпи едва-едва, а момченцето хич не се справяше. На този етап се радвах, че въобще дишат и се хранят самостоятелно, но малко започвах да се притеснявам за кърменето. Близнаците бяха толкова немощни, вечно заспали – така и никога не ги взех будни, докато другите бебета ревяха още часове преди хранене.

Опитите ми за кърмене започнаха същата вечер и бяха отчайващи – не умеех да ги сложа на гърда, те не занеха какво да правят и нямаха сили. Все на плач ме избиваше. От другите майки научих, че преди няколко дни по стаите минавали доброволки да показват как се кърми.

Реших да питам акушерките дали тези посещения са регулярни и да потърся помощ. Отидох до стаята им, но там намерих само една млада докторка, която не е акушерка. Споделих проблема с нея и намерих … човек. Спомням си как дойде и с много нежност и разбиране ми показа какво да правя, утешителните й думи и гледката на първите истински опити на бебетата да засучат, замъглена от сълзите ми. Увери ме, че независимо, че не успявам да цедя, не може да стоят толкова време, ако не си намират поне капчици коластра.

Чувството беше невероятно! Може би защото не родих по естествен начин, кърмейки за пръв път се почувствах майка.

Времето, за което ми даваха близнаците, беше крайно недостатъчно за едно дете, камоли за две. Започнах да ги задържам по половин час повече от позволеното. Така минаха няколко дни – взимам ги, слагам ги един по един по 20 мин на гърда, след това им изсипвам за по 5-10мин. адаптираното мляко с биберона и ги връщам. Всички останали майки имаха проблеми с препълнени гърди, споделяха как се цедят и т.н., а аз с две бебета – нищо и нищо. Направо им завиждах за кърмата. И така 4 дни.

На петия ден сутринта се събудих с твърди гърди, бучки и мокри петна по нощницата. Тогава пък друг проблем – как да изкарам оттам всичкото това мляко? Бебетата нищо не изсукваха. Спомням си ужасните болки при цеденето на ръка от една „връзка“ в Майчин дом. В края на деня гърдите ми бяха толкова травмирани, че не можех да ги докосна, камоли да цедя или да слагам бебета, помпата ми причиняваше адски болки, но стисках здраво зъби и действах: първо бебетата, после с помпата и каквото остане – на ръка. Знаех, че изпусна ли нещата – край с кърменето.

На другия ден ни изписаха. Накрая се освободих от ограниченията в родилния дом, намерих си поза за едновременно кърмене и … започнах. Нямах усещането, че се получава, а ми се късаше сърцето, че децата остават гладни и още същата вечер бях на път да се предам. Оставих ги на баща им да им направи адаптирано мляко и отчаяна от себе си отидох да поспя. След няколко часа ги заварих спящи, мъжът ми не им беше дал млякото! Това ми даде сили. Почувствах подкрепата и неговата вяра в мен и просто забравих, че съществува друг вариант освен кърменето.

Кърмехме се през около час и половина – два за за по час, денонощно. Много се притеснявах, че кърмата ми не стига, че бебетата нямат сили (бяха и с жълтеница) – какво ли не прилагах да ги поразбудя, постоянно правех компресия на гърдата, за да може поне за краткото време, в което са активни да получат повече кърма. Имах чувството, че храненето беше по-скоро мъчение и за мен и за тях, отколкото удоволствие.

По онова време ходехме всяка седмица при педиатърката да ги мерим и за мое учудване бавничко наддаваха. Тук е моментът да отбележа, че случих на педиатър: подкрепя изключителното кърмене, отчита че децата са родени месец по-рано и при всяко мое притеснение е насреща.

Най-трудно ми беше, когато таткото се разболя тежко и не можеше да ми помага нощем. Освен физическата умора, много се тревожех да не се разболеем с децата (той беше имал контакт с тях докато е бил най-заразен) и така безславно да приключим с кърменето – усещах, че няма да имам сили. Слава Богу, не се разболяхме, може би именно заради кърменето.

В грижите по домакинството и децата се включи свекърва ми, която въпреки че не е кърмила, нито веднъж не изказа мнение, че бебетата не ядат достатъчно, а напротив – насърчаваше ме.

Докато не бяха на гърда, близнаците доста плачеха, поради което непрестанно имах чувството, че са гладни. Никой от хората около мен обаче, не ме посъветва да дохранвам, нито се усъмни в правилността на действията ми или поне не пред мен. Когато ме питаха: „До кога мислиш да кърмиш?“, отговарях „Поне до утре“. Наистина не знаех. Но не можех да понеса мисълта да не кърмя – та това е единственото нещо, в което съм незаменима на този етап от развитието на бебенцата.

Най-голямото ми притеснение беше, че не сучат ефективно – не ми се виждаше нормално да се хранят по час. В този момент много ми помогнаха безценните съвети на Айла и братовчедка ми Близначкова. Надувах им главите по цял ден, че не ми стига кърмата, че близнаците не хапват достатъчно и безкрайно благодаря за търпението и разбирането им. С братовчедка ми дори си разменихме бебенцата на едно кърмене, за да видя аз какво е усещането при ефективно сучене, а тя да провери как се справя моето момченце, за което повече се тревожех. Всичко изглежда беше наред, но ако питате мен, бебчетата умираха от глад.

Реших, че за да улесня сукането им, трябва да увелича кърмата. Пиех лактогонни чайове, фенугрик, безалкохолна бира и цедях по малко почти след всяко хранене. Така и не знам кое помогна най-много, може би цеденето, но някъде около датата на термина, нещата взеха да се подобряват.

На консултацията за месеца бяха наддали по 800 грама от рожденното тегло. Няма да забравя как една сутрин, след като ги сложих на гърда и засукаха лакомо, казах: „Брей, разядоха се тези деца!“. Кърменето стана удоволствие. А след втория месец наддаването беше вече 1200 и 1300 грама.

Някак незнайно за мен се беше получило. Тогава разбрах, че независимо колко чудно ми се струва, очевидно успявам да произведа кърма, колкото е необходимо. Не ми се вярваше, но бебетата си хапваха стабилно. Явно ставаше някакво „чудо“, което се случваше независимо как ми изглеждат нещата.

Противно на всички съвети, си взехме бебешко кантарче. Чрез него в началото се уверявах, че нещата вървят добре, а на по-късен етап и до ден днешен ми помага да съм спокойна, когато наблюдавам промените в кърменето, случващи се с порастването на близнаците.

Ако трябва да обобщя, единственият реален проблем, който съм имала с кърменето до момента, не произтече от това, че бебетата са две, а от това, че са родени преждевременно и не успяваха да стимулират гърдите достатъчно. Е, в рамките на не повече от месец се постарах да получават по-лесно кърма, като увеличих изкуствено количеството й. Когато позаякнаха, това стана напълно излишно. За останалите проблеми, които по-скоро си въобразявах, ми помогнаха хора, минали вече по този път.

Кърмачески снимки и снимки на бебенцата при раждането.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s