Гризката

Аз съм майка на близнаците Георги и Ясен. Имах невероятното щастие и късмет да родя моите слънца в 38-ма г.с, напълно доносени – Георги 3кг, а Ясен 3кг и 60гр. Другият голям късмет беше, че родих естествено. Така, няколко часа след раждането, гушках моите рожби. Тогава беше първият път, когато ги закърмих. И двамата засукаха от раз, без никакви проблеми, което е напълно нормално за такива доносени бебета.

Аз винаги съм вярвала, че естествените неща като кърменето стават лесно и от само себе си. Докато бях бременна нямах никакви съмнения, че ще кърмя успешно. Какво като са близнаци? Предварителна подготовка – че от къде на къде? Особено пък след успешния старт на кърменето,  не съм вярвала, че ще се появят проблеми.

После обаче последва серия от разочарования в родилния дом, които доведоха до проблемите с кърменето, които ни съпътстваха в следващите месеци. Такива бяха условията в родилния дом, че нямаше възможност бебетата да са при мен, и трябваше да ходя да ги кърмя в една стаичка за кърмене на възможно най-неудобния стол. Всичко се развиваше пред погледите на строгия неонатологичен персонал. Веднага бях инструктирана, че бебетата се кърмят точно 5 мин, след което им се дава добавка. „След този период“, уверяваха ме те, „бебетата те ползват за биберон и само ще ти разранят гърдите“. Аз обаче отказвах да подложа децата си на подобен гестаповски режим. Много исках да премахна тая добавка, която им се даваше. Стоях с часове, кърмейки ту единия, ту другия, в неудобна поза. На практика храненията се сливаха. Постепенно, умората си каза думата. На 3-ия ден вече не можех да си движа ръцете и не можех да спя от болки. Реших да се обърна за помоелщ към приятки с опит в кърменето – голяма грешка. „Мда, наистина 5 мин им е напълно достатъчно“, чувах. „Ами не вярвам да имаш нужда от помпа, аз никога не съм цедила“ беше другото. През цялото време имах пред себе си телефона на консултант по кърменето, но не смеех да й звънна – вярвах, че ще е поредната, която ще ме убеди в погрешността на подхода ми. И тогава капитулирах. Почнах да ходя за по 20 мин в стаичката за кърмене на всеки 3 ч, и после давах добавка и си отивах. Понякога и пропусках кърмене, ако спяха. Нощем не ходех да кърмя. Почувствах се значително по-добре физически. Но това беше и факторът, който направи невъзможно да изхранвам децата си изцяло с кърма.

Като се прибрахме вкъщи, децата продължиха да искат да сучат почти 100% от времето. Нямах сили да се справя, защото така и не усвоих позите за кърмене в тандем. „Разбрах“, че сме едно дефектно семейство и адаптирано мляко му е майката. След няколко седмици се осмелих да пусна плахо запитване в бг-мамма. Благодарение на Айла разбрах, че всичко, което ми се е случило, е напълно нормално, и че възможността да кърмиш близнаци е напълно реална. Реших с нейните съвети да започна борба в името на кърменето. Помпата стана най-добрият ми приятел. За съжаление, онова, което ми попречи в случая, беше липсата на време за работа с помпата (децата имаха ужасни колики и плачеха с часове), липсата на ясна представа как действа лактацията, и лошият старт в болницата.

От там нататък, може би минахме през всички възможни проблеми с кърменето, без хиперлактация, разбира се.  Благодарение на своевременната информация, която получавах от Айла и от нета, успяхме да се справим с всички тях. Така например, първите 2 месеца единият близнак почти бойкотираше гърдата (започна няколко дни след като се прибрахме от родилното). Чрез кърмене в полусънено състояние, люшкане и др трикове, успях да го върна към позабравената му страст. Тъкмо се справихме с него, и брат му започна да отказва да суче. Това продължи доста дълго време, като най-накрая на около 8 месеца се беше почти отбил. За щастие, с много много упорство и търпение, накрая и той се съгласи да просуче отново.

Най-важният фактор, който направи възможно кърменето, въпреки всички трудности, беше постоянното поддържане на лактацията с помпа за кърма. Всеки ден се цедях по няколко пъти, така че да има редовно изпразване на гърдите. В някои дни бебетата искаха нон стоп внимание и грижи, и да се цедя ми беше по-лесно, от колкото да кърмя директно.

Кърмим се вече над година. Така и не успяхме никога да минем 100% на кърма преди края на първата година, когато твърдата храна измести добавката. Сега дребосъците сами си казват кога им се суче, че и посягат сами да търсят гърдите Wink

Най-важният съвет към (бъдещите) кърмещи на близнаци: отделете внимание на предварителната подготовка и се обадете на консултант по кърмене още в родилния дом. И се снабдете с помпа предварително, която носете със себе си в болницата Wink Да кърмиш близнаци в началото е трудно. На моменти ми беше като изтезание. Но установят ли се веднъж нещата, няма такава емоция като близостта между майката и детето при кърмене. Двойна при майките на близнаци!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s