Villy

Казвам се Виолета и съм майка на две вече 8-месечни момчета – Борислав и Светослав. Родиха се в края на 38 г.с. в „Св. София“. За съжаление, бях разделена от децата си – още на следващата сутрин ги изпратиха в Пирогов (дълга история и не й е тук мястото). Затова пък аз, след 18 часа в реанимацията, бях настанена в пожеланата VIP стая при една млада майка. Тя имаше толкова много кърма, че постоянно я караха да изцежда, а понякога, докато тя беше на електрическата помпа, бебчето й плачеше гладно в стаята. Това ме потресе! Понеже исках да ме изпишат в първия възможен ден и ме беше страх от усложнения, започнах веднага да стимулирам гърдите (от деня след раждането). Първоначално започнаха да се отделят по капчица-две, по 3-5, а после и по 5-10 мл. Сестрите ми казваха да цедя ту от едната, ту от другата гърда през 3 часа, но аз къде от инат, къде от скука, къде от страх, цедях и двете на всеки 3 часа. Не съм цедила никога до край, може би само докато бяха капчици…

Благодарна съм на една от сестрите, която отдели време и ми показа как да цедя. Въприки това почти всички бяха скептично настроени към възможността да кърмя близнаците. Същото беше и като ме изписаха и отидох при децата в Пирогов – като казах, че искам да ги кърмя и че възнамерявам да ги кърмя заедно, ми се изсмяха. Това било невъзможно. Само че аз вече бях чела във Форума и бях видяла снимки как реално може да стане това.

Преди да се кърмим наистина минах през период на захранване след операциите – 5, 10, 15, 20, 30, 40мл, чак след това на гърда. А през това време цедях. Винаги двойно на необходимото и остатъка изхвърлях. В един прекрасен ден Боби вече ми бяха разрешили да го слагам на гърда, като се отчитах по колко суче (пробно кърмене). Светльо беше още на 30 мл и преди времето за хранене цедях.

Само че, тогава изживях най-големия си кошмар, свързан с кърменето – не можах да изцедя 30-те милилитра. Дадох му в 9ч. само 25 и си замълчах, за да не ми донесат АМ (вече на няколко пъти ми бяха предлагали). Боби си изцока 50мл за 5-те минути, които ме съветваха да държа на гърда. В 12ч. обаче, изцедих само 15мл – час и половина цедене и на двете гърди. Бях се паникьосала – нямам кърма да дам на едното дете, а другото какво ще го правя… Дадох и 15 мл АМ този път. А от страх, че няма мляко дадох на Боби да суче и от двете гърди. Като го претеглих – 80 г разлика!!! Тогава се успокоих. БЕБЕТАТА СА НАЙ-ДОБРАТА ПОМПА НА СВЕТА И НИКОЯ ПОМПА НЕ МОЖЕ ДА ИЗЦЕДИ ТОЛКОВА, КОЛКОТО БЕБЕТО МОЖЕ ДА ИЗЦОКА! За мое щастие мина доктора и увеличи дозата и на Светльо, разреши ми да го слагам на гърда и така започнахме да се кърмим – под часовник будех децата на 3 часа и ги държах на гърдата 5 минути. Нямах търпение да се приберем в къщи и да се приключи и с това. Последните дни бяхме безотчетни – бяха ни махнали от списъците и мерех децата само за моя информация.

А реално първото сучене беше на Светльо. По принцип в 3 часа там не ги хранят бебетата, но имаше една сестра, която едната нощ, дойде и им даде на моите гладници (те си се будеха около 3ч). Та нощта преди да ми разрешат и Боби на гърда да слагам, Светльо се събуди първи и вместо да цедя, меря и давам с шишето… хоп на гърдата. Бебоче си захапа хубаво и поцока известно време. После и Боби се събуди и повторихме с него, само дето той ме захапа в началото; после започна и той да суче. Беше много вълнуващо! Едно от контакта с дечицата, но и от това ,че още не ми беше разрешено. Като се прибрахме вкъщи, 2-3 дни ги кърмех отделно, но после реших да пробвам да ги кърмя заедно. Айла има снимки и предполагам ще ги качи. Минахме и през моменти, когато двамата се хранеха на различен интервал – тогава кърмех поотделно – легнала настрани с бебето към мен на леглото. Видях се после в чудо, когато отново уеднаквиха режима, но бяха отвикнали да ги кърмя заедно. Попромених малко разположението на възгланиците и ги оставих 1-2 пъти гладни, та да не очакват да си дояждат поединично. Така всичко пак си дойде на мястото.

До 6 навършени месеца бяхме само на кърма (изключвам водата, която майка ми, незнайно как успяваше да им даде – на мен ми отказваха). Сега, да чукна на дърво си хапват с желание и пюрета, и каши, и ако им дам нещо от нашата храна, но са редки моментите, когато отказват да цокат. Боби си има интересен начин да ми каже, че се е нахранил – налапва зърното и после с отвръще ние го пуска (чак ще кажеш, че ще повърне), ама се е случвало и да размисли и да си доцока после :)

Практичен съвет – по-скоро към бъдещите майки – да четат преди да родят. Аз се радвам, че направих така. И после ДА ВЯРВАТ В СЕБЕ СИ И В ДЕЦАТА СИ. Въпреки, че отвсякъде ми казваха, че не може да кърмя вече големите (4-6месеца) близнаци и това да им е достатъчно, аз упорито вярвах, че правя най-доброто за тях, а и на мен ми беше лесно и все още ми е много приятно.

Кърмачески снимки и снимки на бебенцата при раждането.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s