Разказът на kremm

Родих моите близнаци в началото на 37г.с.  Мерките на мъниците бяха: Вики 2200гр, 45 см и Мими 2000гр, 44 см.
Поради внезапно вдигане на високо кръвно ме приеха в болницата един месец преди датата, определена за секцио и така си полежах там до раждането. Не бях чела почти нищо за кърменето, струваше ми се далечно нещо… Слушала бях само кратки разкази от сестра ми за нейния опит и имах обещана ръчна помпа, която щеше да ми даде когато ми потрябва. Имах желание да кърмя, а и бях чела, че не е проблем и е възможно да се кърмят близнаци, даже бях мяркала някъде снимчици с едновременно кърмене на две бебета, май бяха бебетата на Aila , но само толкова.
Нямах щастието да гушна бебечетата ми веднага след раждането им, дадоха ми ги чак на 11-тия ден, дотогава бяха в кувьози, виждах ги само по веднъж на ден за минутки.
На третия ден след секциото усетих гърдите си препълнени и акушерка в „Първа АГ Света София” (където раждах) ми показа как да се цедя. Педиатърката отговорна за дечицата ми, ме посъветва да цедя и давам кърмата (щом имам), за да могат да ги хранят, понеже бяха започнали да повръщат от АМ, с което са ги захранили първите 2-3 дни след раждането. С голямо желание започнах да се цедя на всеки 3 часа- както са и часовете, в които приемат кърмата в болницата. Само през ноща имаше 6 часова почивка, която спазвах и аз, тогава не знаех че е важно цеденето и през ноща. . Цедях колкото ми казваха, че се хранят бебетата 5-10-15-20-30-40-50 гр. през тези 7-8 дни в уречените часове, но не и повече, което после отчетох като моя грешка, резултат от неинформираността ми. Казваха ми, че се хранят и не повръщат както от АМ и аз бях много щастлива от факта.
Когато настъпи деня в който щяха да ми ги дадат при мен в стаята в болницата, педиатърката дойде и ми изнесе лекция, като ми повтори няколко пъти, че е е по добре да продължавам да се цедя и им давам от шише тъй като са много малки, бързо се изморяват, немогат да сучат ефективно и така ще се хранят повече и по-бързо ще качват грамчетата, които бяха много важни за да ни изпишат и да се приберем в къщи. Така и направих, продължих с цеденето на 3 часа и храненето с биберон. През ноща даваха добвака –АМ, която не винаги мъниците изяждаха, тъй като спяха повече.
И така минаха още 5-6 дни и най накрая се прибрахме в къщи. На следващия ден дойде да ни посети личната педиатърка у дома. И тя ме посъветва отново да продължа да се цедя и давам кърмата от шише и дори да минем на хранене през 2.5 часа за да започнат да качват по-бързо децата. Полушах и нея, като най-голямото ми желание беше да растат бебчетата и да настигат връстниците си.
Много рядко ги слагах на гърда със силиконов накрайник, но като виждах, че не сучат добре се отказвах и си продължавах с цеденето,което беше станало тежък навик за мен. Беше много изтощтително, през два часа някъде се падаше цедене за да може на 2.5 часа да се хранят с кърмата. По този път се стигна и до добавката, която включих някъде към края на 1-вия месец- не можех да цедя по нужното количество и за двамата като започнаха да се хранят с повечко от 70-80 мл. на бебче.
Станаха на около два месеца и всички приятелки и познати ме съветваха да ги слагам на гърда, че вече са големи (бяха качили първия месец около килце). Най накрая набрах и аз смелост и го направих, отначало със силиконовия накрайник, а после без него, слава богу започнаха да сучат. Продължих и с добавката, нямах достатъчно време за да направя лактацията такава, че да са само на кърма. Може би и това щеше да стане, ако се бях потрудила повече и бях по упорита. Въпреки това бях доволна, че успяха след толкова много време да засучат и двамата.
Когато станаха на 6 месеца минахме през една криза с момченцето ми – така наречената кърмаческа стачка, след която той продължи да суче само като е сънен или полузаспал през ноща. Така до 8 месеца когато напълно се отказа. Според моя скромен опит – отказа му се дължеше на смесеното хранене, и това че беше свикнал и му бе много по лесно с биберона да се храни. Така продължих отново с цеденето за да има и за него кърма.
С момиченцето ми се хранихме сучейки до 11 месеца и половина, като тя се отказа също сама. Доволна съм, че почти до годинка успях да храня моите дечица с кърма.
Моят съвет към всички бъдещи майки е да не слушат педиатрите във всяко едно отношение, да слагат бебето колкото се може по често и когато то пожелае да суче, защото това е най естественото и най лесното хранене и за майката и за детето.
В заключение мога да кажа, че кърменето за мен беше едно голямо удоволствие и преживяване. Тормоза с помпата също си заслужаваше, въпреки че ми отне много от така нужната за всяка близнашка майка почивка.
Бъдещи и настоящи майчета не се отказвайте. Всичко се постига, понякога с малко повече труд и упорство, само да има желание…“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s