Разказът на Рали

Разказът на Рали

БОРБАТА, УСПЕХЪТ И НАЙ-ВЕЧЕ РАДОСТТА ОТ КЪРМЕНЕТО НА ПЪРВИТЕ МИ РОЖБИ

Росен и Стефания на 7 дни

Кърменето и въобще храненето на бебе никога не  е било въпрос, на който съм обръщала внимание до момента, в който родих моите близнаци. Докато бях бременна се интересувах от всичко друго: колички, зъби, колики  и пр., но не се бях сетила да прочета и два реда за кърменето, защото си мислех, че това е едно естествено продължение  и изобщо не подозирах, че може да е свързано с толкова трудности.

    След като родих и ми дадоха бебетата, не бях много наясно какво да правя, нямаше и кой да ми покаже и тогава разбрах, че ще имам проблем. Всъщност започнах да се ядосвам, че съм толкова неподготвена. Кърмата ми слезна много бързо – това добре, и двете бебетата засукваха добре – ок, обаче изникнаха много въпроси, на които в болницата не можах да намеря отговор и решение: Като сучат успяват ли да хапнат нещо?, Стига ли им?, Колко често да ги слагам на гърда?, Как да разбера дали са се нахранили ? , Защо ми носят шишета с АМ в болницата?, Защо от 24ч до 6ч трябвало да давам само вода ?????  И така времето в болницата мина по тази схема: кърмя едното после другото бебе(дали е хапнало нещо не е ясно), после дохранвам с АМ, което е донесла акушерката и съм спокойна,че не са гладни.В същото време цялата ми нощница и леглото ми бяха мокри, усещах, че  постоянно ми  тече кърма и недоумявах защо изпиват и АМ след като са накърмени и би трябвало да са сити.

    След като се прибрахме вкъщи купихме кутия АМ по препоръка на акушерката и на някои баби, защото нямало да мога изцяло да кърмя близнаци при всички положения. Вкъщи  пак следвах великата схема хранене на 3 часа с нощна пауза 6 часа и много скоро резултатът беше ужасно подути и болезнени гърди, нашият татко търпеливо чакаше да свършим кърменето с шишенца в ръка, а нощната пауза беше кошмарна! Аз наливам вода, а те си плачат и гърдите се втвърдяват…Започнах ужасно да се депресирам, аз по цял ден уж ги кърмя, а накрая някой пита: „Ще ги храним ли вече?”.  Имах чувството, че дечицата ми са гладни, ако не им дам АМ, а и бабите и лелите около мен подсилваха опасенията ми.  Чувствах се непълноценна и виновна, че не мога да им осигуря храна и така реших, че явно и аз съм от тези майки дето нямат  кърма, няма смисъл да се измъчвам повече и децата да мъча да сучат, а то нищо да не им пуска и т.н. черни мисли…

    Идваше ми  да се откажа, но някак си сърце не ми даваше…не мога да опиша чувството, просто не исках да приема мисълта, че няма да кърмя, все си мислех, че може да се направи нещо и продължавах да си ги гушкам по цял ден, макар че пак дохранвах. Иначе мъжът ми много помагаше и също беше много заинтересован, един ден го гледам, че чете едни книжки, а те от болницата ми бяха дали една кутия с разни брошури и списания. В едното списание имаше дълга статия за кърменето на близнаците и пози. Накрая на статията имаше съвети от консултант по кърмене на НАПК, която уверяваше, че кърменето на близнаци е напълно възможно! Тогава пак се обнадеждих и започнах да търся всякаква информация, попаднах на списък с тел. номера на консултантите в цялата страна и си харесах консултантка – Мария, пишеше,че има опит с близнаци. И така с нейна помощ нещата започнаха по малко да се нормализират.

    Освен всички практични съвети и истината за производството на кърмата, получих увереност , че мога да кърмя напълно сполучливо и двете си бебчета. Започнах да ги кърмя едновременно, научих се да ги поставям правилно, отначало с помощта на съпруга ми, после сама, започнах да разпознавам кога сучат ефективно! Междувременно постоянно поддържах връзка с Мария , зарих я със снимки на позите, в които кърмя и пълни памперси, понеже в началото следяхме всичко – памперси, наддаване… Благодарение на тази подкрепа не се чувствах като майка подложила децата си на глад заради някакъв каприз. И така много скоро кърмата започна да излиза на силни струи и да се увеличава, сложихме край на среднощните мъчения, просто когато дъщеричката ми се събудеше, си я прегръщах и й давах да посуче, толкова бързо се успокояваше и за няколко минути отново заспиваше. Така и аз успявах да си почина вместо цяла нощ да се боря с мощен рев, въоръжена със шише вода. Когато започнах да ги кърмя на поискване и зарязах графика, тогава вече започнах да изпитвам удоволствие от кърменето. Започнах да се наслаждавам на гледката на двете си сучещи бебета, на топлинките от телцата им от двете ми страни. Налагах си да игнорирам страховете си свързани с  кърменето и постепенно те наистина изчезнаха. Единственото нещо, за което  се ядосвах, беше, че не успях да се справя с тези проблеми още в първите дни. От време на време пак се налагаше да дохранвам, но много по-рядко и това вече не ме притесняваше.

Росен и Стефания на 23 дни

    Когато Стефания и Росен станаха на 3 месеца вече бях по-уверена и спокойна, бяхме почти изцяло на кърма. Кърмех ги през 2 часа.  Е, по едно време пак имахме трудности, малкият господин започна да се дърпа от гърдата, първо не му се чакаше да потече кърмата и започваше да протестира, после пък му идваше много силна струята и започваше да се дави. Обяви някакъв протест и не искаше да суче. Тъкмо преодолях едно, дойде друго…но пак не се отказах. Много настоятелно, постоянно го държах на ръце, пеех му, люлеех го само и само да засуче отново спокойно, без да се изнервя докато потече, слагах го повече на дясната гърда, там струята беше по-слаба. В последствие тя си остана „неговата” гърда и като станаха по-големи не искаха да ги сменям. Малката госпожица също прояви претенции и не искаше да суче от дясната,защото пък тя искаше по-силна струя и тя успяваше по-бързо да си „извика” кърма .Росен само чакаше да потече на готово(като потече от едната, потичаше и от другата ми гърда и тогава засукваше. Само да пораснат малко и се нагаждат един спрямо друг,така да се каже сучеха в тандем. Ох,обзема ме носталгия като се сещам…

    И така към 5-тия  месец започнах да ги захранвам, малко рано може би, но нямахме проблеми с новата храна, продължавах на всяко хранене да си ги кърмя. Най-много обичах сутрешното кърмене. Те си знаеха, отварят очи и мама ги взима на спалнята, следва  дъъъъълго гушкане,кърмене ,глезене… По едно време имах проблеми с един мъдрец и се налагаше да пия антибиотик,но казах на стоматоложката,че още кърмя(децата бяха на 8 месеца) тя не знаеше как да реагира,да се радва или да се учуди. Както и да е, след консултация с педиатър ми смени антибиотика и си продължихме кърменето с моите глезльовци.

    Бебетата растат, започват да пълзят, да се изправят, на 9 месеца взеха да искат да крачат. Постепенно покрай всички новости за тях,започнаха да забравят да сучат. Понякога ги подсещах, понякога и аз забравях. Сутрин – закон! След обед винаги към 15ч преди да заспят, както си играят, зарязват, идват гушкат се и търсят …Към 10-ия, 11-ия месец започнаха да отказват вечер. Аз се зачудих дали да не ги отбивам, докато не са почнали големи жеги.Един ден решавам да отбивам, на другия ден се отказвам.Междувременно те си търсеха сутрин, но по скоро като навик,иначе не им стигаше вече за закуска. Малко повече от две седмици преди да навършат  1 годинка пак се наложи да взимам антибиотик, докторът ми каза,,че не е препоръчително да продължавам да кърмя докато го пия. Тогава всъщност реших, че ще ги отбивам, но бях спокойна понеже от  няколко дни сучеха само сутрин, не ги бях подканяла следобед.Реших, че няма да е травмиращо нито за тях, нито за мен. Така и стана.Сутрин отново си се гушкахме, покрай игрите и скачане върху възглавниците лесно забравяха за кърменето и минавахме направо на закуската.

    Сега, като се връщам назад в месеците, изпитвам удовлетворение и гордост за това, че успях да преодолея трудностите и да дам добър старт на децата си, макар че те не го осъзнават. Разбира се, ако можех да върна времето бих променила още неща, щях да се подготвя още през бременността или пък да потърся помощ първите дни, докато съм в болницата. Все пак за себе си отчитам чисто психологически голям успех, родителят трябва да е борбен и да успява. А първата една година на моите близнаци е най-емоционалната и незабравима до момента в живота ми.

Росен и Стефания на 6 месеца

Росен и Стефания на 6 месеца

3 коментара за “Разказът на Рали

  1. Здравей, Рали!
    Разказът ти ме трогна и ми стана едно такова миличко, докато четях… 🙂
    Аз очаквам бебе към края на октомври и много искам да си кърмя детенцето. Разкази като твоя ме обнадеждават, че няма невъзможни неща. Надявам се, че ще мога да разчитам на помощ от консултантите на ЛЛЛ, ако имам нужда от такава.

    • Здравейте,
      радвам се че разказа ви е харесал. Пожелавам ви хубаво и здраво детенце и успешно и продължително кърмене :).
      Може винаги да се свържете с мен или с някоя от колежките консултанти след раждането при необходимост. По-удобно е да ме търсите ако е възможно на телефон или скайп, тъй като рядко проверявам страницата.

      П.П Аз и моите колежки сме от Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“, а това е нашият сайт с коородинати на консултантите – http://www.podkrepazakarmene.com/
      ЛЛЛ е друга организация също за кърменето, където отново може да получите помощ и съвети.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s