За кърменето от една майка

Разказът на jasmina

Раждането на дъщеря ми е най-магическият момент в моя живот. Тя се появи на бял свят 10 дни след определения от лекарите термин и буквално няколко часа преди насрочената ми от същите тези лекари индукция (те смятаха, че вече не мога да чакам, защото плацентата ми “остарявала”).
Водите ми изтекоха малко преди полунощ, а контракциите бяха от самото начало на 3 мин. Но тъй като това е разказ за кърменето, а не за раждането, ще отбележа за последно само, че дъщеря ми проплака за първи път 7 часа след това и бе поставена веднага на гърдите ми, при контакт кожа до кожа.
… Бебето (Д.) бързо се ориентира (изумително!) и намери зърното на гърдата ми и засука – точно така си представях всичко, така исках да бъде, защото бях чела много и знаех, че именно ранният контакт между бебето и майката е изключително важен наред с всичко останало и за “слизането на млякото”.
В този момент не знаех дали от гърдите ми излиза коластра, но така или иначе не го поставях под съмнение – аз бях убедена и твърдо решена, че ще кърмя! И то не как: ще кърмя 6 месеца изключително, а след това поне до навършване на 1 година от детето! Друг сценарий в главата ми просто не съществуваше! Дори с мъжа ми често го обсъждахме, споделях какво съм прочела и се възхищавахме на възможностите и “знанието” на женското (човешкото) тяло, което осигурява НАЙ-НЕОБХОДИМОТО за детето си – всички въглехидрати, протеини, мазнини, витамини, минерали, антитела и пр. Наистина ВСИЧКО е събрано в едно – в майчиното мляко, променящо се в рамките на сукането, в рамките на деня, с течение на времето… така, че да даде нужната храна на малкото човече; променящо се дори, когато бебето е болно- така, че да го “излекува”! (не съм специалист, описаното тук е на база на знанията, които съм придобила от различни книги, статии, филми и разговори с консултанти по кърмене).
Първите два дни от съвместния ни живот с Д. премина при чудесни условия в родилното отделение (за съжаление, в чужбина, където живеем, а не в България) и при почти непрекъснато гушкане и слагане на гърда. При съответно притискане с цел проверка от гърдите ми излизаше коластра и аз бях спокойна и щастлива. Вярно е, че дъщеря ми доста плака през първата нощ, като у мен се прокраднаха някои “черни” мисли: “дали пък не е гладна?”, “ами ако нямам мляко?”, но акушерките, бидейки ревностни поддръжници на кърменето, ме успокоиха, че по-скоро плачът е резултат от новата среда за бебето. На третия ден обаче при съответния контрол се оказа, че бебето е свалило близо до допустимите 10% от родилното си тегло… И така кошмарът започна…
Веднага се заговори за липса на кърма, за необходимост от адаптирано мляко (АМ), за изцеждане с помпа и пр. Всичко се случваше много бързо. При мен идваха различни акушерки наред с консултантката по кърмене от болницата и след като разбираха, че съм против АМ, все по-настойчиво ме убеждаваха, че все пак е необходимо да дам, като това можело да бъде временно, докато “млякото ми дойде”. Поставиха в стаята ми електрическа помпа, която първоначално ми се стори като огромна млекоцентрала. Не се поколебах обаче и веднага започнах да я използвам както ми бяха обяснили: по 15 мин. след всяко кърмене или когато бебето спи повече от час и половина. С притеснение, страх, но и с надежда гледах как капчиците капят в контейнерчетата; количеството обаче никога не достигна повече от 25 мл. в този период. Акушерките продължаваха да настояват да предлагам всеки път след кърмене и АМ, мереха бебето, което бе отслабнало още малко и не се изхождаше (след изхвърляне на мекониума). Виждаха, че аз не искам и се опитваха всячески да ми повлияят в обратна посока- макар и “за” кърменето, те не желаеха да поемат отговорност в този случай и предпочитаха да действат “на сигурно”. Разбира се, аз никога не бих рискувала живота на дъщеря си само защото съм против АМ! Но явно точно така изглеждаше, защото удължиха престоя ми в болницата с ден (дори пожелаха и с повече, но вече категорично отказах). Аз все пак още там дадох 2-3 пъти АМ, молейки и надявайки се, че млякото ми съвсем скоро ще “слезе”.
Макар и много щастлива, че държа прекрасното си бебе в ръце, на изписването, а и през следващите дни и седмици аз бях тъжна, посърнала. Плачейки и държейки бебето си почти непрекъснато на гърда, четях различни източници на тема кърмене, търсех съвети от консултанти по кърмене (в България и в държавата, в която живея), както и отговори от приятелки, кърмели изключително децата си. Проучвах и адаптираните млека, четях от блогове до доклади на официални власти и сърцето ми се свиваше, запознавайки се с “химията” в т.нар. “адаптирани за бебето млека” (не ме разбирайте грешно, добре е, че ги има!). Интересувах се от всякакви възможности за увеличаване на лактацията- чайове, храни, билки. Изцеждах гърдите си с помпа редовно след кърмене или между кърменията и жадно гледах дали няма да напълня повече шишенцата- уви, не; изцедените количества варираха между 5 и 25 мл. (второто между кърменията). За съжаление, този период от живота ми е доста мрачен, сив, изпълнен с болка, тъга и дори срам! Определено не успявах да се насладя на ангела, който беше долетял при мен.
Скоро дойде поредният удар: само поглеждайки гърдите ми, местна консултантка по кърмене веднага отсече: “оу, съжалявам, мила, ти имаш недостатъчно жлезиста тъкан (НЖТ), трябва да го приемеш”. Това буквално ме довърши- аз все още живеех с надеждата, че ще започна да кърмя изключително. Трудно е да опиша точно чувствата си- страдах истински, приемах се като “половин” човек, непълноценна майка, която е предала детето си! Бях дълбоко потисната и разочарована от самата себе си, от тялото си.
Разбираемо, на фокус за проучванията ми излезе диагнозата НЖТ, която отказвах да приема. Реших да направя още консултации- с български консултанти. Свързах се с Лиана Саралиева (Ли), член на Национална асоциация “Подкрепа за кърмене“(НАПК)- невероятна жена, с която съдбата случайно ме “срещна” (не лично) още по време на бременността. От нея още тогава получих филма “Гърдата е най-доброто”, тя ме съветваше при преносването на бебето относно възможностите за натурално предизвикване на раждане с цел да избегна индукция- успешно! Всъщност аз бях в контакт с нея още от болницата, тя разбираше болката ми, даваше ми съвети, успокояваше ме. Ли ми направи график на кърменията, с цел да имам повече стимулация на гърдите от страна на бебето. Пращах й снимки на позите, в които кърмя, за да проконтролира дали се справям добре. Винаги отговаряше бързо на имейлите и вайбър съобщенията ми, усещах, че е до мен, съпричастна с всичко, което се случваше. Благодаря, Ли! Безценна помощ!
Свързах се и с Христина Янева (Хедра), сертифициран от международен борд консултант по кърмене IBCLC, съосновател и член на НАПК, с която проведохме видео скайп разговор и тя убедително обори твърденията на чуждата си колежка относно НЖТ. Дишах някак по-спокойно- май все още има надежда (макар да бяха минали 3 седмици от раждането)! Благодаря много, Хедра, за разностранната информация, с която ме снабди, за професионалното отношение, за полезния уебсайт, който поддържаш- https://xedra.wordpress.com/ !
Тук може би е време да приключа с емоционалните описания и да дам повече практическа конкретика, която евентуално да е от помощ на младите майки. С цел увеличаване на лактацията аз приемах лактогенни чайове и билки, които ми бяха предписани от консултантите по кърмене и акушерките. От храните наблягах на овесени ядки, жито, орехи, сусамов тахан, както и на плодове/зеленчуци- които според различните източници оказвали положително влияние върху количеството кърма. Кърмих и изцеждах с помпа. Количеството кърма се увеличаваше, но и нуждите на бебето също нарастваха, та се налагаше да додавам и АМ. От страх да не би бебето да привикне към по-лесното пиене с шише, започнах да използвам система за дохранване от гърда, като лепях тръбички със сонда по гърдите си.
Емоционалната болка и физическата умора и напрежение определено ми се отразяваше много и се е случвало да се чудя колко още ще издържа. В един от тези моменти на съмнение съдбата ме срещна с консултантката Мария Масларова (Айла), също сертифициран консултант по кърмене IBCLC и член на НАПК, с която и до ден днешен съм в контакт. Тя ме посъветва да опитаме за известно време да контролираме количествата, изсукани от бебето и изцедени с помпа, и ми изпрати таблички, които да попълвам. Бях възхитена от старанието, което е положила, за да ги изготви (мъжът ми буквално се изрази: “тя е екселски гуру!”). За известно време мерех бебето преди и след кърмене, за да разбера колко е изсукало, и записвах. Изцеждах с помпа и отново записвах. А Айла следеше всяка промяна в табличката и коментираше- даваше ми толкова много полезна и разностранна информация, че често връщах хронологията на “чата” ни назад, за да я препрочитам. Но най-много ми даваше кураж и сила! Когато ми каза, че може след захранването да успея да изключа изцяло АМ, като че ли не повярвах, макар надежда определено да имах. И това наистина се случи (вж. по-долу). Скоро започнах да виждам резултати! Виждах по-големи количества! Благодаря, Айла, за… ВСИЧКО, ти направи толкова много!!
Дойде време и за захранването на дъщеря ми. Не изчаках до 6-ия месец, защото така и така й се налагаше да приема и друго освен кърма. Предпочитах по-бързо да предложа пюренца и да опитам да заместя АМ (какъвто и съвет ми даде Айла). Започнахме със зеленчук през 5-ия месец, а месец след това включих и кашички; всичко постепенно, винаги при първоначално информиране дали е добре или не. И скоро се случи: дойде и първият ден без АМ (на Великден 2016 г.- моето Великденско чудо)! Бебка хапваше приготвена от мен “чиста” храна, а нуждите й от мляко успях да покрия с кърма. Истинско щастие!!! Сърцето ми туптеше! Разбира се, започнаха и притесненията: дали ще има още един такъв ден, а още два? Ами ако има няколко такива, а след това отново ми се наложи да предложа АМ, …, ще ми е тъжно? …
Но и до днес, вече 3 месеца и половина поддържам достатъчно количества майчино мляко така, че да не ми се налага да давам АМ. Чувствам се прекрасно от този факт и съм благодарна! Наистина, усилията, които все още полагам, са сериозни : все още кърмя по 4-5 пъти на ден; изцеждам гърдите си с помпа- както през нощта (нощем бебето вече не суче), така и винаги след хранене на детето; по този начин имам и 5 изцеждания. Целта е освен да получавам стимулация на гърдите и да събирам изцедено количество от 150-160 мл. за вечерното хранене на дъщеря ми, тъй като тогава не мога да й осигуря достатъчно само чрез сукане. Да, често съм недоспала, но нима не е такъв почти всеки родител през първата година от живота на детето му? Съзнавам, че с “режима” си понякога напрягам и близките си, но съм благодарна, че са до мен и ме подкрепят! Убедена съм, че има смисъл от всичко това! За себе си съм решила, че ще опитам да поддържам този ритъм до края на първата годинка, а след това ще оставя нещата да си свършат естествено- ще прекратя изцеждането, ще започна да кърмя само сутрин и вечер и бавно ще отбия дъщеря си напълно. Сигурна съм, че ще ми е доста трудно емоционално, защото обичам да кърмя- толкова е естествено, толкова е красиво, а и толкова полезно за малкото създание (а и за мен)!
Въпреки успеха, аз все още търся отговор- защо не успях да кърмя изключително в началото и защо се налага да водя такива “битки”? По принцип вярвам, че всяко нещо в живота се случва поради някаква причина. И дори да не приема лесно тази причина в случая, аз бих искала поне да я знам. Връщам много пъти лентата назад- дали причината се корени още в безумните диети, които правех през тийн годините си, когато стигнах почти до анорексия, нямах цикъл и имах синдром на поликистозни яйчници- СПКЯ (според проучвания СПКЯ може да бъде причина за недостатъчно кърма)? Или пък в стреса малко преди раждането поради преносването, страха от индукция и напрежението? Или може би в това, че не консумирам месо и много рядко хапвам млечни продукти (едва ли, ям доста риба, яйца, гхи, ядки; тук относно храните ми се иска да вметна нещо, което може да е полезно: въпреки всичко, което прочетох относно това какви храни трябва да присъстват в менюто ми с цел увеличаване на лактацията, при мен “работеха” най-много въглехидратите. След многократно следене установих, че когато дневното ми меню е по-богато на въглехидрати, и то най-вече на картофи, количествата кърма са по-големи в сравнение със случаите, когато през деня съм консумирала повече протеини и мазнини). Или в нещо коренно различно?
Мили Майки, след целия този разказ, бих Ви казала следното на база личен опит: кърмете бебетата си, не се отказвайте лесно в случай на трудности в началото, търсете помощ и съвети от консултантите по кърмене- те наистина помагат! В същото време, не се стресирайте излишно! Стресът влияе много негативно върху “слизането на млякото” (сигурна съм, че и на мен ми повлия). Бъдете гъвкави- ако не се получава, не се самобичувайте- аз точно това направих и страдах! Знам, че ще прочетете, че всяка жена може да кърми, при някъде 5% изключения поради някакви медицински компликации. Според мен обаче не е точно така в днешно време (дали поради начина ни на живот и хранене, замърсявания и пр., не знам). Познавам много майки, на които кърмата не достигаше. Но те са прекрасни, наистина най-добрите майки за децата си! Наслаждавайте се на ангелчетата, които са дошли при вас, дарявайте им любов- от това те имат най-голяма нужда (едва след това идва кърмата )!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s