Прееклампсия, недоносено бебе и релактация

Разказът на Велимира

Забременях естествено, една желана и нормална бременност. Всичко беше наред, докато един ден, към края на шести месец, изпитах  неразположение, болеше ме главата, подух се, особено в лицето и  крайниците. На следващия ден ме приеха по спешност в болницата с диагноза прееклампсия и кръвно 190/120!! Шок и ужас! От този момент на татък започна истински ад за мен и близките ми. Направиха ми прегледи с ехограф и доплер и обясниха, че бебето изостава в развитието си с поне 2 седмици, че не се храни и недостига кислород достатъчно, че детето загива!!! Нямам думи, с които да опиша бушуващите чувства, мислите преминаващи през ума ми в онзи момент. Та аз дори не бях влязла в 7ми месец!!! Не повярвах! Нито за миг, не можех да си представя, че може да ми се случи такова нещо! И3сках друг лекар да ме прегледа – за съжаление и той потвърди вече  казаното от колегата си.

Опитаха се да свалят кръвното, за да се постигне нормален кръвоток към бебето и да се храни и диша, но не беше възможно..

След 4 дни в патологията се стигна до спешно, животоспасяващо секцио…

Слава Богу, оцеляхме!!! И двете!! Родих момиченце, в 25-26 г.с. с тегло 690 гр и ръст 33 см. Тези параметри не ми говореха все още нищо и през ум не ми минаваше,  какво ме чака…

уви, не можаха да стабилизират кръвното ми и следващите дни в болницата бяха кошмарни за мен. Успях да видя бебка едва на 4тия ден след операцията ….Никога до тогава дори не предполагах, че живота е съвместим с тези размери и това клето създание в кувьоза , включено на апаратно дишане лежи така безпомощно заради мен! За сълзите, болката, недоумението, тревогата, хилядите въпроси и мисли препускащи през главата ми, дори не се и опитвам да опиша, не мога. Единственото, което така силно усетих, влизайки в стаята е, че това дете ще живее и ще е здраво! Не знаех как, но го чувствах. Детето ми имаше късмета, в момента на раждането й на смяна  да е завеждащия  неонатологията в Ст. Загора -доц.д-р Мумджиев. Цял един живот не би ми стигнал да изкажа благодарността си към този лекар, този човек, към всички лекари от екипа му, които спасиха детенцето ми и предприеха необходимите и адекватни мерки за живота й.

Това не стига, ами на всичкото от горе, в деня след операцията ми изписаха хапчета за спиране на кърмата- Достинекс, под предтекст, че лактацията може да стимулира високото кръвно, а и за бебето не се знаеше дали ще оживее.

А тя потече още вечерта след раждането, гърдите ми бяха напрегнати и  просто потече. В разгара на целия ужас, не се замислих и за миг, купихме хапчетата и ги изпих – 2 дни, по 1/2 таблетка, 2 пъти на ден….Тук идва и ролята на сестра ми, която е с бебе и кърми, та тя ме попита  – ти сигурна ли си, че искаш да си спреш кърмата? Нали знаеш, че ако има нещо, с което ти можеш да помогнеш на това дете, това е кърмата?

Тези думи така се запечатаха в съзнанието ми. По-малка, а колко по- мъдра.Тогава още не бях видяла бебенцето си. Видях го на следващия ден и реших! Искам да кърмя! Да, ама то така не става! Днес искаш едно, утре друго, това не е игра. Но отново не знаех, какво точно съм изпила, как действа, какво следва, няма и кой да ти каже. Лежиш тръшнат в леглото, с хвърчащо кръвно, куп въпроси, сълзи, гняв, болка, особенно болка, твоята и на детето ти. Ако не са близките, да те прегърнат и кажат две думи добри, да те успокоят , си загубен! Отново сестра ми ми помогна, донесе помпа, показа ми как и започнах изцеждането. Първите дни се успокоих, че въпреки хапчетата все още изцеждам кърма, мислех, че просго няма да подействат. Не знаех колко често да се изцеждам, колко мл би трябвало да имам и всичко свързано с това. Това ми даваше известна надежда, че щом още тече кърма, поне с това ще имам късмет. Е, да, ама не!

Кърмата постепeнно намаляваше…..Така или иначе, изписаха ме, близките ми се погрижиха да получа адекватна помощ и да стабилизирам кръвното си. През това време продължих с изцеждането, като вече започнах да чета и се информирам какво точно трябваше да се прави, нооо кърмата спря напълно…! Поредния шамар за мен!!! Сълзи, сълзи, безпомощност, отчаяние и куп сходни чувства, предвид трагедията. Идеше ми да се застрелям, ако не вярвах, че детенцето ми ще се справи и ще има нужда от мен, сигурно щях да рухна тотално.

Свързах се с групи в соц.мрежи, където търсех случаи като моя, уви не срещнах същия, но пък ме насочиха към консултанти по кърмене. Надявах да ме „срещне“ чудото!! И то не закъсня!! Имах координати на няколко консултанти, но една приятна дама ме насочи към Мария Масларова – Айла! Свързах се с нея, а тя ме насочи към д-р Попиванова относно действието на достинекса и какво би могло да се направи. Тя ми обясни, че рядко се случва, тъй като са силни, но все пак, теоретично е възможно да се преодолее влиянието им след около 2-3 седмици, при постоянно стимулиране/изцеждане през 2-2.5 часа. Имах надежда!  Вече се бях заредила със стимулиращи лактацията   чайове и добавки, купих си хубава електрическа помпа и започнах. Навих си алармата на всеки 2- 2, 5 часа, а през нощта правех пауза от по 4-5 часа, както ме беше посъветвала Мария. Минаха 20тина много демотивиращи дни, през които кърмата спря нацяло и нямаше дори и нишан, че ще потече отново. При все, че едното от условията за кърма е спокойствие, беше изключително трудно да се преборя със себе си и да се успокоя.

Всеки ден със съпруга ми пътувахме по 200 км до Ст.Загора и обратно, за да видим детенцето си.

Междувременно с Мария вече започнахме да работим с един файл, в който аз записвах, а тя виждаше изцедените количества, периоди и времетраене. Така контролирахме изцежданията.

И ето, че чудото стана!! На 21вия ден от приема на хапчетата, след денонощно изцеждане, усилията ми бяха възнаградени! Първите капки потекоха! Така, постепенно се увеличаваха , докато около месец след хапчетата достигнаха 50- 60 мл на изцеждане, дори започнах да замръзявам кърма. След като бях спряла и прочистила организма си от лекарствата, които приемах. С помощта на Мария достигнах количества от 700 мл за денонощие!!!. Сега, 5м. по-късно, продължавам да поддържам лактация, да изцеждам около 700 мл кърма и да давам здраве на детенцето си, а също и да правим опити за кърмене. Дай Боже да се справим и с това!

Изказвам огромната си благодарност към Мария, за помощта, подкрепата и съветите, които ми е давала през времето, както и възхищението си за желанието и старанието й да се учи и да помага на майки в нужда, като мен!

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s