Д-р Чачева оперира бебето в утробата

Д-р Чачева оперира бебето в утробата

„Целта ни е да започнем да правим лазерно разделяне на плацента при еднояйчни близнаци, да слагаме трахеален балон, да правим интраутеринни хемотрансфузии при деца с анемия”

След 10 години работа в Германия и ръководни постове българката стана шеф на отделение в болница „Надежда”Baby

Реших да се върна в България

ДР Чачова_Др Стаменов

Д-р Чачева говори с д-р Георги Стаменов.

Реших да се върна в България, за да направим заедно с колегите от МБАЛ „Надежда” това, което още не се прави у нас – инвазивни пренатални терапии. Срещата ми с д-р Георги Стаменов се оказа решаваща – харесах го”, признава тя.Харесва и колежката си д-р Михова и така в средата на годината напуска клиниката в Бон, където е главен лекар, и се връща в България, за да оглави отделението по пренатална диагностика в болница „Надежда”.„Целта ни е да започнем да правим лазерно разделяне на плацента при еднояйчни близнаци, да слагаме трахеален балон, да правим интраутеринни хемотрансфузии при деца с анемия”, чертае бъдещото тя.Уверена е в успеха, защото зад гърба й са над 100 пъти е взела кръв от пъпната връв. Направените кордоцинтези са стабилен атестат. „Взех специалност в Германия, работих в най-добрия център за пренатална диагностика в Бон и там научих много неща. Имам по-тясна специалност, която в България  не съществува- специално акушерство и пренатална медицина –  с други думи пренатална диагностика, инвазивно лечение за изследване на околоплодната течност с амниоцинтеза, амниодренажи, вземане на кръв за изследване от пъпната връв – така наречената кордоцинтеза”, обобщава опита си тя.  Процедури, които не всеки лекар може да направи.

Факти

Завършва медицина в Германия. Взема тясна специалност – специално акушерство и перинатална медицина, при лекарската камара на Северен Рейн Вестфалия, Дюселдорф.От  2005 до 2013 г. работи като пренатален диагностик в Университетската клиника по акушерство и гинекология в Бон.Става главен лекар в отделението по пренатална медицина в болница Marienkrankenhaus, Хамбург, в клиника с над 3000 раждания на година.От  2014 г. работи в МБАЛ за женско здраве „Надежда” като специалист по пренатална диагностика.
Специалистът по пренатална диагностика: Гушкайте го – до 6-ия месец новороденото и майката са едно

ЕДНО КЪМ ЕДНО

 Докато майката е в родилния дом и няма домакински задължения, трябва да използва цялото си време, за да свикне с бебето – да се научи как да кърми, да го гушка и да му говори. Първият контакт с бебето е изключително важен. Мястото на бебето не е в детската стая, където само плаче, а в ръцете на мама. Защото децата се ръководят от инстинкти. В тази възраст те не разсъждават,  не могат да разбират, че майка им иска да си почива. Те усещат – „аз съм гладен, зле ми е, мама я няма”. Това е инстинкт. Той диктува „Майка ми е тук – ще живея. Майка ми я няма – ще умра”. И изпадат в стрес.Във всички неонатологични клиники по света, колкото и да е малко бебето, дори да се роди недоносено в 26-ата седмица, с всички тръбички и кабели по него, го дават на майката да си го гушка. Тук не е така.В клиниката в Германия, в която работих, нямаше детска стая. Аз съм категорична – мястото на новороденото е при майката и не бива да я напуска. Защото бебето живее в настоящия момент. За него няма след малко и утре. То няма как да разбере, че ще го хранят и ще го прегърнат след малко. За него бъдеще време няма. И когато е гладно, много бързо изпитва панически страх от смърт. Затова започва да плаче и се успокоява, само след като майка му го  вземе. Това е така нареченото привързано родителство – тема, по която в България малко се говори. Няма как да го разглезим, ако е на ръце, когато е на 2 месеца. А когато е близо до майка си, знае, че ще оцелее – това е инстинкт. До 6 месеца децата не знаят, че са отделен индивид от майка си. Затова трябва да се  носи на ръце, да се гушка и се целува, за да е спокойно и да израсне като индивид, който обича сам себе си, има сигурна връзка с родителите. Така по-късно лесно ще повярва, че и светът го обича.

Източник – http://www.monitor.bg/article?id=441384

Риск от по-малко кърма при по-ранно раждане и терапия с кортикостероиди.

Редица изследвания, показват връзката между преждевременното раждане и пригаланата терапия с кортикостероиди и по-ниско количество кърма след това.

Раждането между 28-34 гс, води до значително закъснение при слизането на кърмата, както и върху количеството кърма. Съществува пряка връзка между седмиците в които е настъпило раждането и количеството на млякото, колкото по-ранно е раждането, толкова по-голям е риска лактогенезис две да настъпи по-късно, тоест слизането на обилно количество мляко и количествата кърма да са по-малки.

Изследване на 46 жени, които са родили преди 34 гс показва, че курс с кортикостероиди за съзряване на белият дроб на бебето (бетаметазон, 2 инжекции от 11,4 мг през 24 часа) приложен между 3 и 9 дни преди раждането довежда до забавен лактогенезис две и по-ниски средни количества мляко през първите десет дни от раждането. Количеството кърма не е по-ниско, ако раждането е настъпило преди третият ден или след десетият ден от прилагането на кортикостероидната терапия при майката. Еквивалентна терапия с преднизон води до същият резултат. Намаляването на пролактина и съответно количеството кърма е свързано и с количеството на приложените кортикостероиди, което е високо при прилагането на тази терапия.

Предвид предимствата на кърмата за недоносените деца, се препоръчва консултацията със специалист по лактация, който да помогне при случаи на по-ранно раждане, особено когато е прилагана и кортикостероидна терапия

Източници :

1. Hubina E, Nagy GM, Toth BE et al. Dexamethasone and adrenocorticotropin suppress prolactin secretion in humans. Endocrine. 2002;18:215-9. PMID: 12450312

2. la Marca A, Torricelli M, Morgante G et al. Effects of dexamethasone and dexamethasone plus naltrexone on pituitary response to GnRH and trh in normal women. Horm Res. 1999;51:85-90. PMID: 10352398

3. Henderson JJ, Hartmann PE, Newnham JP, Simmer K. Effect of preterm birth and antenatal corticosteroid treatment on lactogenesis II in women. Pediatrics. 2008;121:e92-100. PMID: 18166549

4. Henderson JJ, Newnham JP, Simmer K, Hartmann PE. Effects of antenatal corticosteroids on urinary markers of the initiation of lactation in pregnant women. Breastfeed Med. 2009;4:201-6. PMID: 19772378

5. Pediatrics, January 2008, Preterm birth, steroid treatment delay lactation

6. Reaffirmed 2013, Replaces No. 402, March 2008 ,Antenatal Corticosteroid Therapy for Fetal Maturation

Сбъдната мечта умножена по две

Моята история започва с мечта за дете, една сбъдната мечта умножена по две.

P1130827

    Когато разбрах че съм бременна с близнаци бях безкрайно щастлива, но и малко притеснена: след толкова време и борба за бебе трябваше и да ги опазя! Бременността се развиваше добре, но все пак трябваше да съм много предпазлива, ходих на прегледи два-три пъти месечно и ми се насълзяваха очите от умиление и щастие, когато чувах малките сърчица да туптят. Малките човечета танцуваха в моя корем. Исках да съм максимално подготвена за появата на моите момичета на бял свят и посещавах лекциите на НАПК и Ла Лече Лига, както и на списание ‘9 месеца’. Исках да кърмя, не ме беше страх от раждането, а по скоро дали ще се справя с кърменето.

    Карина и Моника се родиха в 32 седмица, нямаха търпение да се запознаем, съответно 1770 и 1800 гр. в Токуда болница. Бяха толкова мънички, но като ги видях бях окрилена от щастие. Дадоха ми да целуна Карина, показаха ми и Моника и веднага ги отнесоха в интензивното. На следващия ден обаче като ги видях в кувиозите на апаратчета за дишане и със системи на толкова мънички ръчички и крачета, бях шокирана. Знам, че не трябва да се плаче, обаче не можех нищо да направя със себе си, бродих по коридора да се раздвижвам след операцията и си поплаквах. Още на следващия ден бях помолила мъжа ми да ми донесе помпата за кърма за да мога да стимулирам гърдите. Когато носеха бебетата на моите съквартирантки аз вадих помпата и така 8 пъти на ден. Първия ден само цапах горната част на помпата, почти нищо не излизаше, но аз не се отказвах. На втория ден две-три капки слезнаха до дъното на контейнера. Мисля че вечерта на третия ден вдигнах температура. На вечерната визитация лекарката констатира , че ми дойде кърмата. Гърдите ми бяха като камък, но при стимулация с помпа – нищо не излизаше. На помощ ми притича една акушерка – прати ме в банята да си правя горещи компреси (с кърпа на чешмата) и да се цедя неуморно, като идваше да ме контролира на половин час и да ме стиска така, че сълзите ми текваха по-бързо от кърмата. След два часа се появих в стаята си  и доволно размахвах помпата – в контейнерчето имах 60 мл, бях толкова горда!!! За следващото хранене на бебките ми стерилизираха помпата и в един часа през нощта буквално тичах щастлива по коридора до интензивното с първите 20 мл за моите борбени момичета. Те изкараха 49 дни в болницата, през това време аз се цедях по 8 пъти на ден и им носих замързена кърма. Не беше лесно, бях притеснена, а и уморена, защото понякога едно цедене продължаваше по един час и след два часа започваше ново и денем и нощем. Повтарях си, че това е най-доброто, което мога да направя в онзи момент за тях, това ми беше връзката с тях докато не бяха при мен, вкъщи. Свързах се с Мария от НАПК и с нейната помощ успях да оптимизирам процеса на цедене и да намаля времето на едно цедене без да намалям количеството на кърма. Всеки ден попълвах таблички за да следим заедно процеса, даваше ми наставления и кураж. За почти два месеца напълних фризера на новия хладилник (наложи се да купим нов с по-голям фризер) , което помогна малките да са само на кърма четири месеца. Последните три дни на престоя на децата в болницата аз идвах за пробно кърмене и тоалет. Карина имаше по-големи успехи, а Мони нямаше никакви силички и не успяваше да засучи.

DSC_4421

    Когато си бяха вече вкъщи опитвах се да кърмя и двете първо една след друга, но с Мони нямах никакъв резултат, тя само си отваряше малката човчица и чакаше млякото само да потече, за това тя си беше на шише с изцедена кърма от предния път, а Кари изцяло на гърда. Теглих ги след всяко ядене и попълвах табличка. В самото начало кърменето ми беше много трудно, много ме боляха зърната, докато си свикнем една с друга с Карина – минаха седмици. Даже извикахме консултант  вкъщи защото бях вече на косъм да се откажа от кърменето, в онзи момент цеденето ми се струваше по-приемливо и безболезнено. Тя ми показа и практикувахме позите за едновременното кърмене, за които бях чела толкова много, гледах и снимки и се информирах на лекциите, но не успявах сама да наглася моите малки двукилограмовите съкровища. Реших да продължавам да кърмя Карина и да давам изцедена кърма на Мони от шише. В началото Карина можеше да се храни по тридесет – четиридесет минути, а Мони от шише да изяде същото количество за 10 минути. През следващите месеци пробвах да слагам Мони на гърда, но не се получаваше, боляха ме зърната, а и не бях настоятелна. Когато замързената кърма свърши наложи се да дохранвам Мони с АМ.

    Бяха в началото на шестия месец, когато едната вечер Мони беше много неспокойна и след всички възможни, но безуспешни опити да я успокоя и предложих гърда и тя засука и заспа. Следващата вечер случката се повтори. На сутрин с Мони започнахме тренировките и тя се справяше много добре. Бях потресена, не бях чула едно бебе на пет месеца да засуче. След няколко дни вече практикувахме едновременното кърмене във футболна поза. По време на майските празници и мъжът ми беше вкъщи за повече от една седмица, той усърдно ми помагаше със слагането и на двете бебета за да мога да свикна със самото поставяне. Толкова бях доволна, че ‘зазимих’ помпата!

P1140303

     Вече сме на седем месеца и се кърмим едновременно. Тегля ги всеки път преди и след ядене за да знам колко АМ да приготвя за дохранването, но сутрешното ни хранене е само на гърда, защото сутринта имам достатъчно и за двете госпожици. На режим сме, ядем на 4 часа с една 7-8 часова пауза през нощта. Толкова е трогателно да видиш как четири сладки очички те гледат с такава безкрайна вяра, нежност и невинност хванати за ръце докато ги кърмя. Тези моменти са безценни за мен ! Никой не е казал, че ще бъде лесно, но трудностите ни правят по-силни, по-стойки и по-борбени. Много се надявам да има повече кърмещи майки и близнашки майки в България, защото не е невъзможно, и защото е много хубаво! Защото ако има желание има и начин!

    P1130683

Разказът на kalimera

По молба на съфорумка ще споделя малкия си опит относно кърменето . Преди да родя четях блоговете на Хедра и съветите на Айла, но незнам защо имах съмнения че ще успея т.к. щях да раждам секцио и бебетата на видеозона се виждаха малки на килограми. Еее оказа се че грешно мисля и тези показатели не са водещи относно слизането на кърмата.

Бебките наистина се родиха малки и ми дадоха едната чак на 5 ден,а другата все още наддава в болница. Започнах да се цедя може би към 12-14 час след операцията. В началото нищо не излизаше. Акушерките ми казваха,че е рано и трябва да пробвам на 3-я ден.

Но аз си продължих да пробвам през 3 часа (като признавам си първата нощ не ставах). На втория ден от опитите се появиха буквално по няколко капки. Процеса се улеснява със слагането на обикновен компрес с топла вода за минутка две. На следващия ден сутринта се събудих със силно напрегнати гърди. Бебе още нямах при мен. Започнах пак да цедя и ми отне цял час и нещо. Направо изпаднах в ужас колко време ще трябва да отделям само за това. Нооо беше временно.

Бебка ми я дадоха на 5-я ден. Беше само 2200 гр и все спеше. Цедях час преди храненето и и давах с биберон с огромна дупка. Отново недопусках, че може да засуче. Пробвах я всеки път първо гърда, после биберон. Скоро започна май да суче… аз все се чудех успява ли да яде нещо. Уговорих се с акушерките да я тегля преди и след хранене. Първо сучеше по 15-20 мг. а само на другия ден ядеше по 40 мг. Схемата се обърна. Хранене и после цедене.

Трудните дни бяха 5-6, след това вече бебка разработи каналчетата и кърмата по-лесно вървеше. Сега почти месец, тя яде от едната гърда а аз цедя другата. Всичко свършвам за 20 мин. Така съм сигурна,че като си приберем и другото момиче и за нея ще има порция мляко. Исках да ви насърча, да не се отказвате лесно бъдещи мами. Със желание и молитва (поне това е моята рецепта) нещата се постигат .

Мама Гергана и бебе София

 

    Кръстена съм Гергана, на баба ми Гюргия, и съм родена по особено драматичен начин за времето си – мама е преносила 2 седмици; вдигнала температура и й казали, че бебето е загубено; направили й вертикално секцио по спешност, за да я спасят, а взело, че се оказало, че още мърдам. След кувьоз за 20 дни за мен и ужасен белег за цял живот за мама – ето ме днес –  самата аз съм мама на две прекрасни момичета.

    Първата ми бременост, след инсеминация, бе изключително безгрижна и завърши с планирано секцио и чудесно бебе Мина – 3350 грама/51см. Когато Мина бе на година и половина, претърпях странен еднократен инцидент на изтръпване на дясната половина на тялото; след изследвания и консултации по болници в България и Турция, стана ясно, че съм с тромбофилия и вродено стеснение на множество важни вени (особено силно изразено при вените идващи от главата); от тогава съм на постоянна профилактика за разреждане на кръвта – с цел предпазване от по-сериозни съдови инциденти. С това състояние бе ясно, че бъдеща втора бременност ще трябва да се случи на фона на постоянни инжекции хепарин, за да се предпазя аз, а и защото тромбофилията е препоставка за проблеми с бебока.

    Малко преди третия рожден ден на Мина започнахме подготовка за нова инсеминация, но нещата изненадващо се получиха спонтанно и бяхме много щастливи. Въпреки тромбофилията, аз бях много позитивна; бременността ми отново започваше безгрижно и очаквах да продължи така. Уви! Още 16 седмица, се видя, че кръвотоците към бебето са лоши и бебето започваше да изостава в размерите си. От клиниката за асистирана репродукция , в която се следях от години, ме насочиха към Токуда с цел по-адекватно проследяване на проблемната бременност. Всяка седмица по 2 пъти ходех да мерим бебка, а от 24 седмица ходех и на записи на тонове – сутрин и вечер пиех по една шепа лекарства за разширяване на кръвоностните съдове, слагах инжекции Клексан и пиех огромни количества вода – уви, Доплерът си оставаше лош. Към 32 седмица бебка вече изоставаше 16 дена, а аз буквално живеех в Токуда за ужас на кака Мина. Интересно, че външно изглеждах и се чувствах супер, ако не знаех за проблемите с бебка бих казала, че карах лека бременност. Края на 32 седмица, една неделя, направихме профилактика с 4 инжекции Флостерон за отваряне на дробчетата. Не се бях настроила за раждане толкова рано, но ми казаха, че е за всеки случай. Вторник сутринта ми сложиха последната, четвърта, инжекция и от този момент нататък спрях за усещам бебето да мърда. Тъй като се бях превърнала в ужасен хипохондрик, реших да не тревожа никой с този факт. Когато обаче повече от 12 часа не я бях усещала, във вторник през нощта, все пак отидохме на преглед и уж всичко беше наред. Същата седмица, в четвъртък, бях на поредния запис на тонове – и тогава всичко се случи светкавично. Както седях пред кабинета и четях новини на ipada докато чаках ред… следващото нещо, което ми се случи буквално след минути бе спешно секцио, още преди нашият татко дори да успее да дойда до болницата. Тоновете на бебето бяха много лоши, явно не му достигаше кислород и трябваше да се извади веднага.

    На фаталния 13 септември, в 15.58 часа, се роди втората ни дъщеря София – 33 г.с,  едва 1670 грама, 42 см. Като я видях се ужасих, приличаше ми на оскубано пиле, изплака след известно време, изключително вяло, показаха ми я, само за да потвърдя, че й слагат същата гривна като моята и я отнесоха. Д-р Илиев, на когото съм много благодарна за грижите, се опитваше да ме разсейва докато ме шиеше…но нищо не можеше да откъсне мислите ми от малкото парче месо, което беше моето бебе. Като ме извеждаха от операционна зала, сестрите в коридора ми честитяха бебето, а на мен това ми се стори най-неуместното нещо на света – нямаше нищо за честитене – бебето ми се беше родило много много по-рано и много много по-малко и не виждах нищо позитивно в това.

    Тъй като бебка беше в интензивно отделение, нямаше как да ми я доведат да я видя, а аз бях след секцио и нямаше как да отида при нея. Пуснаха само таткото и то за малко, та единственото, което имах от нея, бяха няколко снимки, които той беше направил с телефона си – дори нямахме фотоапарат! От секциото се възстанових за секунди, не съм усещала почти болка и единствено мислех  кога най-сетне ще ми дадат да стана, за да ида да я видя. При секцио, приключило късния следобед, на следващата сутрин в 6 часа, вече ходех достатъчно стабилно, за да отида до интензивното и да я видя.  Ако искате жената да се възстанови бързо от секцио – кажете й, че не може да види бебето преди стане! Гледката в интензивно ме ужаси – София цялата беше в тръбички, ужасно малка, много слабичка – кожата висеше по крачетата й без грам мазнини, а пръстите на ръцете й приличаха на клечки кибрит покрити с кожа….не вярвах, че от това малко тъжно бебенце, ще порасне дете!

    Единственото, което можех да направя за нея, бе да се погрижа да имам кърма за момента, в който тя ще може да се храни. На сутринта след раждането се свързах с Aila – сертифициран консултант по кърмене и изключително грижовна жена. Тя ме насърчи да започна да се изцеждам веднага  – по около 30 – 40 минути  на всеки 3 часа или по 8 пъти на денонощие. От предишната си бременост имах електрическа помпа Медела, с която още на втория опит започнах да изцеждам капки коластра. Към края на първия ден от  неонатологията предложиха да стелизират помпата и захраниха бебка с по 5 мл коластра на всеки 3 часа. Първите дни в болницата цедях между 5 и 10 мл. на изцеждане. Целта бе да направим добра стимулация и постепенно да увеличаваме количествата до около 700-800 мл на денонощие. Това се оказа важно, защото от една страна, в началото се установяват количествата мляко и за в бъдеще, а от друга страна, изобилното мляко е предпоставка за по-лесно преминаване на бебето от шише на гърда. Въпреки минималните количества първите дни и изтощението от нощното ставане, Aila ме насърчаваше и до голяма степен подхранваше мотивацията ми да продължавам. На петия ден цедях едва 250 мл на денонощие, докато на седмия бях стигнала до 550 мл. , а на десетия – 750мл.  По-късно прочетох, че кърмата в много важна за всички бебета, но за недоносените тя може да е животоспасяваща! Благодаря, Aila.

    На петия ден ме изписаха, а бебка остана в болницата – това е един от много тежките емоционално моменти – уж бях бременна и родих, а всъщност си тръгвах без бебе. Не пожелах никой да идва на “изписването”, само най-добрата ми приятелка дойде да ме закара до вкъщи, всичко друго щеше да е твърде натоварващо. Последваха 42 дена, през които бебка беше в болницата, а аз се изцеждах вкъщи; през тези първи дни чух и коментар от тригодишната ни кака: “Не знаех, че си бозайник и даваш мляко” J. При бебето можех да ходя веднъж дневно да я виждам и да нося замръзена кърма. София изкара 25 дена в кувьоз, 5 дена на термолегло и 12 дена – на креватче в очакване да качва грамчета… В болницата минахме през по-леки и по-тежки моменти, но важното е, че вече сме вкъщи.

    По отношение на храненето – първите тридесет дни я хранеха през сонда, за да не се измаря от биберона, а след това минаха на шише. София беше изцяло на кърма, но с обогатител заради незадоволителното качване на килограми. Три дни преди изписването ме поканиха в Токуда за пробно хране – в нашия случай аз държах на пробното кърмене, насърчена от Aila. Първия ден не ни се получи, кърменето се случваше на сгъваем стол в самото интензивно отделение, без никаква възможност за интимно отношение и гушкане между мама и бебе и в изключително неудобна поза и за двете. Следващия ден обаче бебка засука сякаш винаги го е правила; за да я подпомогна прилагах лека компресия на гърдата, което позволи млякото да тече много лесно и София си хапна около 30 мл. На третия ден при кърменето изсука над 80 мл. –  повече отколкото от биберон. Откакто сме се прибрали изключително се кърмим на всеки 3 часа, или 8 пъти в денонощие; взехме под наем кантарче,  за да следим колко хапва и до днес не се е налагало дохранване. Една от причините да стои повече в Токуда бе неубедителното качване на килограми; вкъщи за 2 седмици единствено на кърма от гърда качи 600 грама – колкото в Токуда за целия престой!

    Бих искала да споделя още едно наблюдение извън чисто медицинските грижи около недоносените дечица. Смятам, че се прави твърде малко за емоционалното “добруване” на недоносените дечица, а и за това на техните родители. Дългият престой в кувьоз откъсва бебоците от техните родители – като физически усещания, миризми и звуци – а знаем, че в първите си месеци дори доносените бебета нямат усещане за себе си като индивидуалност, а се възприемат като част от мама. Смятам, че практикуването на “kangaroo care” дори и с най-малките бебета, ще намали нивото на стрес при бебоците, а и при техните родители, и ще допринесе за емоционалното, а дори и за физическото, развитие на децата!  (Да напомня, че децата в интензината неонатология се гледат по начина, по които се гледат и децата в домовете – медицинските сестри нямат време да реагират на всяко плачене с гушкане и бебоците просто спират да плачат в даден момент, защото се научават, че и да плачат никой няма да откликне на нуждите им.) Освен това липсва адектватна психологическа помощ за родителите – някой, който да седне и да им обясни какво могат да очакват, да отговори спокойно на въпросите им и да помогне на семействтото да премине през този тежък момент. В Токуда до известна степен тази роля се поема от неонатологичните сестри, но не защото това е тяхно задължение, а защото са изключително грижовни и човечни. Направи ми дори впечатление, че родителите създадохме неформална група за подрепа тъй като се виждахме всеки ден по време на свиждане и споделяхме общите грижи – дори и сега, когато вече не ходим всеки ден в болницата, тези контакти си остават.

    От тук нататък се надявам най-драматичното да е останало зад нас, София да е преодоляла най-голямата трудност в живота си и да я очакват само прекрасни моменти. Вкъщи се опитваме да наваксваме с гушкането – бебка спи при нас на спалнята, защото така е най-спокойна, а и знам, че като чува моето дишане, тя регулира по-добре и нейното собствено дишане. През деня се носим на слинг – хем плаче по-малко, хем компенсираме за времето, през което сме били разделени. Предстоят ни редовни прегледи при офталмолог и ортопед, ТФЕ и физикален статус, но всички сме оптимисти, че нещата ще се подредят по най-добрия начин.

 

Споделянето е всичко или кърмене 2 с 1*

Спомням си от разходките в парка, когато близначките бяха още в количката как хората ми казваха щастлива майка, на веднъж ще ги изгледаш.  Да, но то не било толкова лесно…

Близначките се родиха естествено март 2011 – 2200 гр и 1650 гр. Те си поседяха в кувиози, а аз се цедях често…и все проблеми или едната гърда ще стане им бучки, или ще вдигна температура, или просто на мен не ми се цеди нощем.

С едната се закърмихме от раз  когато ми я дадоха на 15я ден, че и до ден днешен 🙂 С малката беше по-трудно, а и се оказа, че дясната ми гърда дава малко мляко. Само 1-2 канала пускаха, бебетата бързо се изморяваха да дърпат залуду и мрънкаха.  След консултация с Айла и с мамолог се разбра, че прекъснатите канали ще си останат така завинаги и нищо не може да бъде направено. Бебетата спряха да сучат от мини-гърдата, а аз малко я цедях до към 4-я месец  след което  тя си пресъхна.  Причината за прекъснатите канали е направена ми в бебешка възраст операция на мастит на гърдата.

И така от 4-тия месец  до година и половина те сучат само от лявата. Тъй като тя няма чак такъв „капацитет”  когато бяха основно на мляко едното бебе се дохранваше с шише, но после ревнуваше и се сърдеше за дискриминацията и остана само на гърда.

Отстрани изглежда много трудно кърмене само с една гърда на две деца, но на тях също им се наложи да се научат да са търпеливи, да се изчакват без да се карат и да мислят една за друга. Или както казва мъжът ми – при тях връзката ще е още по-силна – не само са сукали от една майка, ами от една гърда 🙂

Sharingiseverything – цитирам в превод името на сайт на наши познати-пътешественици