Картичка от една майка и нейното бебче :)
Няма как да не споделя картичката, която днес ми изпрати една майка и искрено ме зарадва 
Разказът на Николина
Здравейте, казвам се Нина, на 36 год. и съм майка на прекрасните Мартин и Йоана, родени на 11.09.2010 в 29 г.с. и 4 дни. Йо се роди само 930 гр., а Марти 1170 гр.
Вече веднъж бях преминала през този ад и този път силно вярвах, че всичко ще е наред и ще си взема живи и здрави децата от там.
Имах много тежка и проблемна бременност, общо всето 7 месеца бях на легло с много медикаменти. Няколко седмици преди да родя от гърдите ми започна да изтича коластра, в началото много се стреснах, защото си помислих, че е знак, че скоро ще раждам и организма се подготвя.
Както всичко вървеше добре, изведнъж на 10 с/у 11.09 единия мехур се спука и сутринта в 11ч. се родиха моите две слънчица.
Разбира се не бях подготвена с нищо – нито дрехи, нито помпа, нищо, не бях прочела и една дума за това как се гледат бебета и как се кърми. Бях в стая с още 3 момичета, които започнаха от началото да кърмят своите бебета, аз гледах и си учех. Моите бебета бяха в неонатологията и аз някак си трябваше да започна да стимулирам кърмата. Едното момиче ми показа как се сглобява помпата, в началото ми отнемаше по няколко минути, сега и насън мога да я сглоба за 10 секунди.
Започнах някъде 3 ден след раждането, родих секцио и за това кърмата не слезе веднага, но определено имаше, защото си чуствах гърдите напрегнати. Бях напълно спокойна за бебетата, те бяха в най-добрите ръце, виждах ги по няколко пъти на ден и знаех, че кърмата е най-важна за тях в този момент. Голяма помощ получих от акушерките на болницата, тък като те идваха и ни показваха кое как се прави.
Децата са захранени с кърма от 3 им ден, за мое щастие коластра имаше и започнах да цедя по 20-30мл на цедене, което в началото ми се струваше, че е много малко, но всички ме убеждаваха, че е повече от достатъчно. Бях доволна, цедях по 2-3 пъти на ден, защото си мислех, че толкова е ок. Но после ми казаха, че е хубаво да нося при всяко хранене или поне 4-5 на ден, така стана, че се наложи да увелича броя на изцежданията. Персоналът ми преваряваше помпата, което ми помогна да започна да цедя редовно. По съвет на д-р Масларска (болница Токуда) останах няколко дни повече в болницата, за да мога да давам прясна кърма.
На 7 ден се прибрах у нас. Свързах се веднага с Мария (Aila – консултант по кърмене от “Подкрепа за кърмене) и тя ми даде няколко много ценни насоки и съвети. Изчетох къде какво имаше за кърменето, за цеденето, изгледах и доста филмчета. Започнах да цедя по 9-10 пъти в денонощието. На 8 ден от раждането цедях вече по 300 мл на денонощие. Започнах да пия български лактогонен чай, Омега 3 и витамини. Няколко дни цедях само с една помпа, ръчна на Авент, но след няколко дни открих, че цеденето с две помпи е много по-лесно и бързо и симулира едновременното кърмене на близнаци.
Благодарение на Мария аз успях лека полека да увелича кърмата от 300, на 500, после на 700 докато стигнах заветните 1200-1300 мл на денонощие. За повишаване на лактацията продължавах да пия лактогонен чай, Lactation up и хапвах доста варено жито със сурови орехи. В началото на месец Октомври при 9-10 изцеждания на ден достигнах количества от 800-900мл на 24 часа и към средата на месеца вече изцеждах до 1200-1300мл количество кърма на денонощие.
Всеки ден ходех в болницата, като носех една прясна (изцедена малко преди да тръгна) и по няколко пакета замразена кърма. Когато Марти достигна определени килограми го сложихме на гърда. Засука много добре, но въпреки всичко му беше по-лесно да яде от шише. След като взехме Марти у дома продължих да давам кърма от шише, като по 1-2 на ден слагах бебето на гърда, но повечето пъти беше само за успокоение. Винаги искаха да си дояждат от тяхното любимо шише. Йоанка също трудно засука, тя беше доста по-малка и нямаше сили за гърда.
След като установих едно количесто от 1200-1300мл на денонощеи месец-два след като взехне децата у дома започнах да понамалявам броя на изцежданията, като мес. Май стигнах до 4 изцеждания на денонощие. За съжаление установх, че 4 изцеждания не са достатъчни и кърмата намалява с около 150-200 мл на денонищеи. Оказа се, че за мен най-добре е когато изцеждам по 5 пъти на ден, така успявам да набавя достатъчно количество за Марти и Йо, като има дни в коите остава кърма и я замразявам.
И така вече сме на 10 месеца и аз продължавам успешно да храня малките разбойници с кърма. За съжаление така и не успяхме да се научим да ядем от гърда, с бутилките беше по-лесно, а и така можех по-лесно да контролирах количеството кърма, което изяждаха.
Искам да добавя, че на третия месец след раждането ми се възстанови и месечния цикъл. В началото не забелязах, че 3-4 дни и 2-3 дни преди и след цикъл гърдите ставаха по-меки и кърмата леко намаляваше, но с повече лактогонен чай, lactation up и варено жито + още едно изцеждане въстановявах необходимото количество.
Успях да замразя доста кърма, тъй като цедях над 1200 мл, а те изяждаха доста по-малко и мога да се похваля, че успяхме да помогнем и захраним с кърма и една друга сладка кукла, бебе Изабела.
За мен цеденето е удоволствие, след като знам, че е за моите две прекрасни дечица. Изтощително е, но си заслужава, всяка една капка кърма. Всички ми се чудят как все още ставам нощно време, за да се цедя, но за мен това е част от ежедневието. От началото до ден днешен аз задължително имам поне едно нощно изцеждане.
Мили майки, не се отказвайте да кърмите своите бебета, дори и да се налага да се цедите, защото няма нищо по-хубаво от майчиното мляко за нашите така дълго чакани бебета.
Съхранение на кърма при недоносено бебе
|
СЪХРАНЕНИЕ НА КЪРМА – ТАБЛИЦА ЗА БЪРЗА СПРАВКА |
|
|
Време на съхранение |
|
|
Прясно изцедена кърма (Сложете в хладилник възможно най-бързо, ако няма да се използва до 4 часа) |
|
|
Стайна температура |
4 часа |
|
Охладена кърма (Съхранявайте отзад в хладилника, далеч от вратата) |
|
|
Хладилник (прясна кърма) |
48 часа |
|
Хладилник (размразена кърма) |
24 часа |
|
Замразена кърма (Съхранявайте отзад, далеч от вратата Да не се замразява повторно!) |
|
|
Камера в хладилника (по-старите модели) |
Не се препоръчва |
|
Самостоятелна камера на хладилник /фризер/ |
3 месеца |
|
Отделение за дълбоко замразяван |
6 месеца |
|
Транспортиране на кърма (Прясна, охладена или замразена) |
|
|
Пакетирайте в хладилна чанта с лед или охладителни елементи |
24 часа |
|
Пазете ВСИЧКОТО мляко, което цедите – Вашето мляко е важно за бебето Ви |
Съхранение: Отбелязвайте на контейнерите дата и час на цедене, както и името на детето Ви. Най-добри са твърдите пластмасови или стъклени контейнери.
Колкото по-прясно, толкова по-добре! Когато е възможно, взимайте помпата с вас, за да изцедите прясна кърма за следващото хранене на бебето Ви. Когато цедите в къщи, сложете го в хладилник, ако планирате да носите мляко в болницата през следващите 48 часа; ако не – замразете го. Мляко, което е в хладилника, може да бъде замразено до 48 часа.
За да избегнете разхищение на млякото и за по-лесно размразяване и затопляне, съхранявайте кърмата на порции от по 1–4 унции (1 унция=28.3гр). Кърмата, изцедена от двете гърди, може да сложите в един контейнер. Не пълнете контейнера повече от 2/3, за да избегнете разливане при замръзването. Затворете с плътен капак (не с биберона на шишето).
Размразяване: Оставете да се размразява в хладилника през нощта или поставете контейнера в купа с топла вода (без да мокрите капачката), докато се размрази.
Вече замразявано мляко, може да се съхранява в хладилник до 24 часа след като е било размразено. Не замразявайте отново.
Затопляне: Затоплете вода в чаша или друг малък съд, после поставете контейнера с кърма във водата, за да се стопли. Не поставяйте кърмата във вряща вода. Никога не топлете кърма в микровълновата или директно на котлона.
Използване: При съхранение на кърмата, отгоре се образува каймак. Внимателно разклатете контейнера с въртеливо движение (не тръскайте), преди да проверите температурата и да предложите на бебето.
Ако бебето не изпие цялото мляко, останалата стоплена кърма, трябва да се изхвърли след края на храненето.
Източник: http://www.kellymom.com/bf/pumping/milkstorage-preemie.html
В интернет - https://docs.google.com/document/d/1k-Pm3cI5ihR0BiDGOriDlnClW6RQQdKqUhtiXTt-rhM/edit
Таблици за кърмене
Всяка една от таблиците по-долу е достъпна без да се налага да влизате във вашият профил и може да се свали или разпечати свободно.
Не попълвайте директно в посочените таблици по-долу.
Ако желаете да имате ваша лична таблица, копие на по-долните трябва да направете следното. Влезте с посочените по-долу име и парола, след което изберете от файл, създаване на копие.
user: aila.karmene@gmail.com
pass: podkrepazakarmene
Ако имате въпроси можете да се свържете с мен на скайп Aila_24.
Таблица изцеждане - тази таблица е подходяща, когато майката само изцежда, например при по-рано родено бебенце.
Таблица кърмене, изцеждане и дохранване само с кърма – тази таблица е подходяща, когато майката кърми и дохранва само с изцедена кърма.
Таблица за кърмене, дохранване и изцеждане - тази таблица е подходяща, когато майката кърми, и дохранва с изцедена кърма и мляко за кърмачета.
Таблица за кърмене, дохранване и изцеждане - кантарче - тази таблица е като горната, но е подходяща, когато майката има възможност да измери поетото количество кърма от бебето на гърда.
За близнаци
Таблица за кърмене, дохранване и изцеждане - Близнаци
Таблица за кърмене, дохранване и изцеждане - кантарче, Близнаци
Разказът на Рали
Разказът на Рали
БОРБАТА, УСПЕХЪТ И НАЙ-ВЕЧЕ РАДОСТТА ОТ КЪРМЕНЕТО НА ПЪРВИТЕ МИ РОЖБИ
Росен и Стефания на 7 дни
Кърменето и въобще храненето на бебе никога не е било въпрос, на който съм обръщала внимание до момента, в който родих моите близнаци. Докато бях бременна се интересувах от всичко друго: колички, зъби, колики и пр., но не се бях сетила да прочета и два реда за кърменето, защото си мислех, че това е едно естествено продължение и изобщо не подозирах, че може да е свързано с толкова трудности.
След като родих и ми дадоха бебетата, не бях много наясно какво да правя, нямаше и кой да ми покаже и тогава разбрах, че ще имам проблем. Всъщност започнах да се ядосвам, че съм толкова неподготвена. Кърмата ми слезна много бързо – това добре, и двете бебетата засукваха добре – ок, обаче изникнаха много въпроси, на които в болницата не можах да намеря отговор и решение: Като сучат успяват ли да хапнат нещо?, Стига ли им?, Колко често да ги слагам на гърда?, Как да разбера дали са се нахранили ? , Защо ми носят шишета с АМ в болницата?, Защо от 24ч до 6ч трябвало да давам само вода ????? И така времето в болницата мина по тази схема: кърмя едното после другото бебе(дали е хапнало нещо не е ясно), после дохранвам с АМ, което е донесла акушерката и съм спокойна,че не са гладни.В същото време цялата ми нощница и леглото ми бяха мокри, усещах, че постоянно ми тече кърма и недоумявах защо изпиват и АМ след като са накърмени и би трябвало да са сити.
След като се прибрахме вкъщи купихме кутия АМ по препоръка на акушерката и на някои баби, защото нямало да мога изцяло да кърмя близнаци при всички положения. Вкъщи пак следвах великата схема хранене на 3 часа с нощна пауза 6 часа и много скоро резултатът беше ужасно подути и болезнени гърди, нашият татко търпеливо чакаше да свършим кърменето с шишенца в ръка, а нощната пауза беше кошмарна! Аз наливам вода, а те си плачат и гърдите се втвърдяват…Започнах ужасно да се депресирам, аз по цял ден уж ги кърмя, а накрая някой пита: „Ще ги храним ли вече?”. Имах чувството, че дечицата ми са гладни, ако не им дам АМ, а и бабите и лелите около мен подсилваха опасенията ми. Чувствах се непълноценна и виновна, че не мога да им осигуря храна и така реших, че явно и аз съм от тези майки дето нямат кърма, няма смисъл да се измъчвам повече и децата да мъча да сучат, а то нищо да не им пуска и т.н. черни мисли…
Идваше ми да се откажа, но някак си сърце не ми даваше…не мога да опиша чувството, просто не исках да приема мисълта, че няма да кърмя, все си мислех, че може да се направи нещо и продължавах да си ги гушкам по цял ден, макар че пак дохранвах. Иначе мъжът ми много помагаше и също беше много заинтересован, един ден го гледам, че чете едни книжки, а те от болницата ми бяха дали една кутия с разни брошури и списания. В едното списание имаше дълга статия за кърменето на близнаците и пози. Накрая на статията имаше съвети от консултант по кърмене на НАПК, която уверяваше, че кърменето на близнаци е напълно възможно! Тогава пак се обнадеждих и започнах да търся всякаква информация, попаднах на списък с тел. номера на консултантите в цялата страна и си харесах консултантка – Мария, пишеше,че има опит с близнаци. И така с нейна помощ нещата започнаха по малко да се нормализират.
Освен всички практични съвети и истината за производството на кърмата, получих увереност , че мога да кърмя напълно сполучливо и двете си бебчета. Започнах да ги кърмя едновременно, научих се да ги поставям правилно, отначало с помощта на съпруга ми, после сама, започнах да разпознавам кога сучат ефективно! Междувременно постоянно поддържах връзка с Мария , зарих я със снимки на позите, в които кърмя и пълни памперси, понеже в началото следяхме всичко – памперси, наддаване… Благодарение на тази подкрепа не се чувствах като майка подложила децата си на глад заради някакъв каприз. И така много скоро кърмата започна да излиза на силни струи и да се увеличава, сложихме край на среднощните мъчения, просто когато дъщеричката ми се събудеше, си я прегръщах и й давах да посуче, толкова бързо се успокояваше и за няколко минути отново заспиваше. Така и аз успявах да си почина вместо цяла нощ да се боря с мощен рев, въоръжена със шише вода. Когато започнах да ги кърмя на поискване и зарязах графика, тогава вече започнах да изпитвам удоволствие от кърменето. Започнах да се наслаждавам на гледката на двете си сучещи бебета, на топлинките от телцата им от двете ми страни. Налагах си да игнорирам страховете си свързани с кърменето и постепенно те наистина изчезнаха. Единственото нещо, за което се ядосвах, беше, че не успях да се справя с тези проблеми още в първите дни. От време на време пак се налагаше да дохранвам, но много по-рядко и това вече не ме притесняваше.
Росен и Стефания на 23 дни
Когато Стефания и Росен станаха на 3 месеца вече бях по-уверена и спокойна, бяхме почти изцяло на кърма. Кърмех ги през 2 часа. Е, по едно време пак имахме трудности, малкият господин започна да се дърпа от гърдата, първо не му се чакаше да потече кърмата и започваше да протестира, после пък му идваше много силна струята и започваше да се дави. Обяви някакъв протест и не искаше да суче. Тъкмо преодолях едно, дойде друго…но пак не се отказах. Много настоятелно, постоянно го държах на ръце, пеех му, люлеех го само и само да засуче отново спокойно, без да се изнервя докато потече, слагах го повече на дясната гърда, там струята беше по-слаба. В последствие тя си остана „неговата” гърда и като станаха по-големи не искаха да ги сменям. Малката госпожица също прояви претенции и не искаше да суче от дясната,защото пък тя искаше по-силна струя и тя успяваше по-бързо да си „извика” кърма .Росен само чакаше да потече на готово(като потече от едната, потичаше и от другата ми гърда и тогава засукваше. Само да пораснат малко и се нагаждат един спрямо друг,така да се каже сучеха в тандем. Ох,обзема ме носталгия като се сещам…
И така към 5-тия месец започнах да ги захранвам, малко рано може би, но нямахме проблеми с новата храна, продължавах на всяко хранене да си ги кърмя. Най-много обичах сутрешното кърмене. Те си знаеха, отварят очи и мама ги взима на спалнята, следва дъъъъълго гушкане,кърмене ,глезене… По едно време имах проблеми с един мъдрец и се налагаше да пия антибиотик,но казах на стоматоложката,че още кърмя(децата бяха на 8 месеца) тя не знаеше как да реагира,да се радва или да се учуди. Както и да е, след консултация с педиатър ми смени антибиотика и си продължихме кърменето с моите глезльовци.
Бебетата растат, започват да пълзят, да се изправят, на 9 месеца взеха да искат да крачат. Постепенно покрай всички новости за тях,започнаха да забравят да сучат. Понякога ги подсещах, понякога и аз забравях. Сутрин – закон! След обед винаги към 15ч преди да заспят, както си играят, зарязват, идват гушкат се и търсят …Към 10-ия, 11-ия месец започнаха да отказват вечер. Аз се зачудих дали да не ги отбивам, докато не са почнали големи жеги.Един ден решавам да отбивам, на другия ден се отказвам.Междувременно те си търсеха сутрин, но по скоро като навик,иначе не им стигаше вече за закуска. Малко повече от две седмици преди да навършат 1 годинка пак се наложи да взимам антибиотик, докторът ми каза,,че не е препоръчително да продължавам да кърмя докато го пия. Тогава всъщност реших, че ще ги отбивам, но бях спокойна понеже от няколко дни сучеха само сутрин, не ги бях подканяла следобед.Реших, че няма да е травмиращо нито за тях, нито за мен. Така и стана.Сутрин отново си се гушкахме, покрай игрите и скачане върху възглавниците лесно забравяха за кърменето и минавахме направо на закуската.
Сега, като се връщам назад в месеците, изпитвам удовлетворение и гордост за това, че успях да преодолея трудностите и да дам добър старт на децата си, макар че те не го осъзнават. Разбира се, ако можех да върна времето бих променила още неща, щях да се подготвя още през бременността или пък да потърся помощ първите дни, докато съм в болницата. Все пак за себе си отчитам чисто психологически голям успех, родителят трябва да е борбен и да успява. А първата една година на моите близнаци е най-емоционалната и незабравима до момента в живота ми.
Росен и Стефания на 6 месеца
