Прееклампсия, недоносено бебе и релактация

Разказът на Велимира

Забременях естествено, една желана и нормална бременност. Всичко беше наред, докато един ден, към края на шести месец, изпитах  неразположение, болеше ме главата, подух се, особено в лицето и  крайниците. На следващия ден ме приеха по спешност в болницата с диагноза прееклампсия и кръвно 190/120!! Шок и ужас! От този момент на татък започна истински ад за мен и близките ми. Направиха ми прегледи с ехограф и доплер и обясниха, че бебето изостава в развитието си с поне 2 седмици, че не се храни и недостига кислород достатъчно, че детето загива!!! Нямам думи, с които да опиша бушуващите чувства, мислите преминаващи през ума ми в онзи момент. Та аз дори не бях влязла в 7ми месец!!! Не повярвах! Нито за миг, не можех да си представя, че може да ми се случи такова нещо! И3сках друг лекар да ме прегледа – за съжаление и той потвърди вече  казаното от колегата си.

Опитаха се да свалят кръвното, за да се постигне нормален кръвоток към бебето и да се храни и диша, но не беше възможно..

След 4 дни в патологията се стигна до спешно, животоспасяващо секцио…

Слава Богу, оцеляхме!!! И двете!! Родих момиченце, в 25-26 г.с. с тегло 690 гр и ръст 33 см. Тези параметри не ми говореха все още нищо и през ум не ми минаваше,  какво ме чака…

уви, не можаха да стабилизират кръвното ми и следващите дни в болницата бяха кошмарни за мен. Успях да видя бебка едва на 4тия ден след операцията ….Никога до тогава дори не предполагах, че живота е съвместим с тези размери и това клето създание в кувьоза , включено на апаратно дишане лежи така безпомощно заради мен! За сълзите, болката, недоумението, тревогата, хилядите въпроси и мисли препускащи през главата ми, дори не се и опитвам да опиша, не мога. Единственото, което така силно усетих, влизайки в стаята е, че това дете ще живее и ще е здраво! Не знаех как, но го чувствах. Детето ми имаше късмета, в момента на раждането й на смяна  да е завеждащия  неонатологията в Ст. Загора -доц.д-р Мумджиев. Цял един живот не би ми стигнал да изкажа благодарността си към този лекар, този човек, към всички лекари от екипа му, които спасиха детенцето ми и предприеха необходимите и адекватни мерки за живота й.

Това не стига, ами на всичкото от горе, в деня след операцията ми изписаха хапчета за спиране на кърмата- Достинекс, под предтекст, че лактацията може да стимулира високото кръвно, а и за бебето не се знаеше дали ще оживее.

А тя потече още вечерта след раждането, гърдите ми бяха напрегнати и  просто потече. В разгара на целия ужас, не се замислих и за миг, купихме хапчетата и ги изпих – 2 дни, по 1/2 таблетка, 2 пъти на ден….Тук идва и ролята на сестра ми, която е с бебе и кърми, та тя ме попита  – ти сигурна ли си, че искаш да си спреш кърмата? Нали знаеш, че ако има нещо, с което ти можеш да помогнеш на това дете, това е кърмата?

Тези думи така се запечатаха в съзнанието ми. По-малка, а колко по- мъдра.Тогава още не бях видяла бебенцето си. Видях го на следващия ден и реших! Искам да кърмя! Да, ама то така не става! Днес искаш едно, утре друго, това не е игра. Но отново не знаех, какво точно съм изпила, как действа, какво следва, няма и кой да ти каже. Лежиш тръшнат в леглото, с хвърчащо кръвно, куп въпроси, сълзи, гняв, болка, особенно болка, твоята и на детето ти. Ако не са близките, да те прегърнат и кажат две думи добри, да те успокоят , си загубен! Отново сестра ми ми помогна, донесе помпа, показа ми как и започнах изцеждането. Първите дни се успокоих, че въпреки хапчетата все още изцеждам кърма, мислех, че просго няма да подействат. Не знаех колко често да се изцеждам, колко мл би трябвало да имам и всичко свързано с това. Това ми даваше известна надежда, че щом още тече кърма, поне с това ще имам късмет. Е, да, ама не!

Кърмата постепeнно намаляваше…..Така или иначе, изписаха ме, близките ми се погрижиха да получа адекватна помощ и да стабилизирам кръвното си. През това време продължих с изцеждането, като вече започнах да чета и се информирам какво точно трябваше да се прави, нооо кърмата спря напълно…! Поредния шамар за мен!!! Сълзи, сълзи, безпомощност, отчаяние и куп сходни чувства, предвид трагедията. Идеше ми да се застрелям, ако не вярвах, че детенцето ми ще се справи и ще има нужда от мен, сигурно щях да рухна тотално.

Свързах се с групи в соц.мрежи, където търсех случаи като моя, уви не срещнах същия, но пък ме насочиха към консултанти по кърмене. Надявах да ме „срещне“ чудото!! И то не закъсня!! Имах координати на няколко консултанти, но една приятна дама ме насочи към Мария Масларова – Айла! Свързах се с нея, а тя ме насочи към д-р Попиванова относно действието на достинекса и какво би могло да се направи. Тя ми обясни, че рядко се случва, тъй като са силни, но все пак, теоретично е възможно да се преодолее влиянието им след около 2-3 седмици, при постоянно стимулиране/изцеждане през 2-2.5 часа. Имах надежда!  Вече се бях заредила със стимулиращи лактацията   чайове и добавки, купих си хубава електрическа помпа и започнах. Навих си алармата на всеки 2- 2, 5 часа, а през нощта правех пауза от по 4-5 часа, както ме беше посъветвала Мария. Минаха 20тина много демотивиращи дни, през които кърмата спря нацяло и нямаше дори и нишан, че ще потече отново. При все, че едното от условията за кърма е спокойствие, беше изключително трудно да се преборя със себе си и да се успокоя.

Всеки ден със съпруга ми пътувахме по 200 км до Ст.Загора и обратно, за да видим детенцето си.

Междувременно с Мария вече започнахме да работим с един файл, в който аз записвах, а тя виждаше изцедените количества, периоди и времетраене. Така контролирахме изцежданията.

И ето, че чудото стана!! На 21вия ден от приема на хапчетата, след денонощно изцеждане, усилията ми бяха възнаградени! Първите капки потекоха! Така, постепенно се увеличаваха , докато около месец след хапчетата достигнаха 50- 60 мл на изцеждане, дори започнах да замръзявам кърма. След като бях спряла и прочистила организма си от лекарствата, които приемах. С помощта на Мария достигнах количества от 700 мл за денонощие!!!. Сега, 5м. по-късно, продължавам да поддържам лактация, да изцеждам около 700 мл кърма и да давам здраве на детенцето си, а също и да правим опити за кърмене. Дай Боже да се справим и с това!

Изказвам огромната си благодарност към Мария, за помощта, подкрепата и съветите, които ми е давала през времето, както и възхищението си за желанието и старанието й да се учи и да помага на майки в нужда, като мен!

 

“Power Pumping” за увеличаване на количеството кърма

Малко кърма – опитайте техниката “Power Pumping” за увеличаване на количеството мляко

 

“Power Pumping” сесия
1. Изцеждайте  20 минути или докато спре да тече.
2. Почивайте 10 минути.
3. Изцеждайте  10 минути.
4. Почивайте 10 минути.
5. Изцеждайте  10 минути.

“Power Pumping”  е метод при който майката избира един час през деня в който може да цеди необезпокоявано, без да бъде прекъсвана. Хубаво е ако имате възможност да изберете този час сутринта, тъй като производството на кърма тогава е най-високо. През този един час използвайте следният ритъм.

Пригответе се за нормално изцеждане

  1. Изцеждайте  20 минути или докато спре да тече кърма.
  2. Почивайте 10 минути.
  3. Изцеждайте  10 минути.
  4. Почивайте 10 минути.
  5. Изцеждайте  10 минути.

Не спирайте да изцеждате след 20-те минути на стъпка едно, ако млякото все още тече!

Продължете с този цъкъл на изцеждане за 60 минути веднъж дневно за няколко дни.

Количеството мляко, което изцеждате в края на този час няма значение то може да е буквално капки. Основната цел е да стимулирате гърдите си на принципа на търсенето и предлагането и да дадете сигнал на тялото ви да произвежда повече мляко.

Повече  на брой “Power Pumping” сесии на ден дават по-бърз резултат, но е нужно и да си почивате. Най-предпочитаният вариант е два пъти дневно изцеждане в рамките на час по горната схема или такава, която прецените, че най-много отговаря на нуждите ви, а през останалото време изцеждане по стандартният за вас начин.

Обикновено са нужни около 3-7 дни с по една такава сесия на ден за да се забележи резултат. Ако майката има възможност през почивните дни, когато има помощ и е по-свободна може да включи до 4 “Power Pumping” сесии за деня, през останалото време изцежданията са както обикновено. Обикновено два такива дни са достатъчни за да се забележи резултат.

При някои майки резултата е много добър, докато при други няма ясно забележим ефект.

Счита се, че по този начин се наподобява скока в растежа при бебетата, когато те искат да сучат за определен период от време начесто и за кратко. По този начин гърдите се изпразват напълно и се хипер-стимулира отделянето на пролактин, който съответно стимулира увеличаване производството на кърма.

Някои допълнителни съвети

 

  • От полза е ако използвате възможно най-добрата помпа. Може да ги подредим по следният начин от гледна точка на ефективност – ръчна помпа, еденична електрическа помпа, двойна електрическа помпа и болничен тип професионална помпа. Последната може да се вземе под наем за определен период от време.
  • Опитайте се да не наблюдавате количеството на изцедената кърма по време на изцеждане.
  • Може да използвате методите за релаксация и визуализация. Изследвания показват, че количеството на изцедената кърма се увеличава когато майките слушат успокояваща музика докато изцеждат или си представят течаща вода.
  • Вместо да гледате часовника, ако обичате да слушате музика може да изцеждате докато минат 2 песни, след което да почивате 2 песни и тн. или пък да прочетете 5 страници, след което да почивате докато прочетете следващите 5 и тн.
  • Инвестирайте в сутиени за изцеждане, които освобождават ръцете ви. По този начин може да масажирате гърдите или да прилагате компресия, когато е необходимо, да четете книжка или дори да хапвате по време на изцеждането.

 

https://fedisbest.org/2016/09/power-pumping-does-it-work/

http://www.thebohomama.com/2012/10/day-14-power-pump-31-days-of-making.html

https://www.lansinoh.com/en/help-advice/power-pumping-what-is-it-is-it-for-me

http://www.pregnancy.com.au/breastfeeding/breastfeeding_information/increasing-breast-milk-supply-power-pumping.shtml

http://kellymom.com/hot-topics/pumping_decrease/

http://www.lowmilksupply.org/powerpumping.shtml

http://www.motherlove.com/blog/view/What-is-power-pumping

http://livingwithlowmilksupply.com/power-pumping-to-increase-milk-supply

За кърменето от една майка

Разказът на jasmina

Раждането на дъщеря ми е най-магическият момент в моя живот. Тя се появи на бял свят 10 дни след определения от лекарите термин и буквално няколко часа преди насрочената ми от същите тези лекари индукция (те смятаха, че вече не мога да чакам, защото плацентата ми “остарявала”).
Водите ми изтекоха малко преди полунощ, а контракциите бяха от самото начало на 3 мин. Но тъй като това е разказ за кърменето, а не за раждането, ще отбележа за последно само, че дъщеря ми проплака за първи път 7 часа след това и бе поставена веднага на гърдите ми, при контакт кожа до кожа.
… Бебето (Д.) бързо се ориентира (изумително!) и намери зърното на гърдата ми и засука – точно така си представях всичко, така исках да бъде, защото бях чела много и знаех, че именно ранният контакт между бебето и майката е изключително важен наред с всичко останало и за “слизането на млякото”.
В този момент не знаех дали от гърдите ми излиза коластра, но така или иначе не го поставях под съмнение – аз бях убедена и твърдо решена, че ще кърмя! И то не как: ще кърмя 6 месеца изключително, а след това поне до навършване на 1 година от детето! Друг сценарий в главата ми просто не съществуваше! Дори с мъжа ми често го обсъждахме, споделях какво съм прочела и се възхищавахме на възможностите и “знанието” на женското (човешкото) тяло, което осигурява НАЙ-НЕОБХОДИМОТО за детето си – всички въглехидрати, протеини, мазнини, витамини, минерали, антитела и пр. Наистина ВСИЧКО е събрано в едно – в майчиното мляко, променящо се в рамките на сукането, в рамките на деня, с течение на времето… така, че да даде нужната храна на малкото човече; променящо се дори, когато бебето е болно- така, че да го “излекува”! (не съм специалист, описаното тук е на база на знанията, които съм придобила от различни книги, статии, филми и разговори с консултанти по кърмене).
Първите два дни от съвместния ни живот с Д. премина при чудесни условия в родилното отделение (за съжаление, в чужбина, където живеем, а не в България) и при почти непрекъснато гушкане и слагане на гърда. При съответно притискане с цел проверка от гърдите ми излизаше коластра и аз бях спокойна и щастлива. Вярно е, че дъщеря ми доста плака през първата нощ, като у мен се прокраднаха някои “черни” мисли: “дали пък не е гладна?”, “ами ако нямам мляко?”, но акушерките, бидейки ревностни поддръжници на кърменето, ме успокоиха, че по-скоро плачът е резултат от новата среда за бебето. На третия ден обаче при съответния контрол се оказа, че бебето е свалило близо до допустимите 10% от родилното си тегло… И така кошмарът започна…
Веднага се заговори за липса на кърма, за необходимост от адаптирано мляко (АМ), за изцеждане с помпа и пр. Всичко се случваше много бързо. При мен идваха различни акушерки наред с консултантката по кърмене от болницата и след като разбираха, че съм против АМ, все по-настойчиво ме убеждаваха, че все пак е необходимо да дам, като това можело да бъде временно, докато “млякото ми дойде”. Поставиха в стаята ми електрическа помпа, която първоначално ми се стори като огромна млекоцентрала. Не се поколебах обаче и веднага започнах да я използвам както ми бяха обяснили: по 15 мин. след всяко кърмене или когато бебето спи повече от час и половина. С притеснение, страх, но и с надежда гледах как капчиците капят в контейнерчетата; количеството обаче никога не достигна повече от 25 мл. в този период. Акушерките продължаваха да настояват да предлагам всеки път след кърмене и АМ, мереха бебето, което бе отслабнало още малко и не се изхождаше (след изхвърляне на мекониума). Виждаха, че аз не искам и се опитваха всячески да ми повлияят в обратна посока- макар и “за” кърменето, те не желаеха да поемат отговорност в този случай и предпочитаха да действат “на сигурно”. Разбира се, аз никога не бих рискувала живота на дъщеря си само защото съм против АМ! Но явно точно така изглеждаше, защото удължиха престоя ми в болницата с ден (дори пожелаха и с повече, но вече категорично отказах). Аз все пак още там дадох 2-3 пъти АМ, молейки и надявайки се, че млякото ми съвсем скоро ще “слезе”.
Макар и много щастлива, че държа прекрасното си бебе в ръце, на изписването, а и през следващите дни и седмици аз бях тъжна, посърнала. Плачейки и държейки бебето си почти непрекъснато на гърда, четях различни източници на тема кърмене, търсех съвети от консултанти по кърмене (в България и в държавата, в която живея), както и отговори от приятелки, кърмели изключително децата си. Проучвах и адаптираните млека, четях от блогове до доклади на официални власти и сърцето ми се свиваше, запознавайки се с “химията” в т.нар. “адаптирани за бебето млека” (не ме разбирайте грешно, добре е, че ги има!). Интересувах се от всякакви възможности за увеличаване на лактацията- чайове, храни, билки. Изцеждах гърдите си с помпа редовно след кърмене или между кърменията и жадно гледах дали няма да напълня повече шишенцата- уви, не; изцедените количества варираха между 5 и 25 мл. (второто между кърменията). За съжаление, този период от живота ми е доста мрачен, сив, изпълнен с болка, тъга и дори срам! Определено не успявах да се насладя на ангела, който беше долетял при мен.
Скоро дойде поредният удар: само поглеждайки гърдите ми, местна консултантка по кърмене веднага отсече: “оу, съжалявам, мила, ти имаш недостатъчно жлезиста тъкан (НЖТ), трябва да го приемеш”. Това буквално ме довърши- аз все още живеех с надеждата, че ще започна да кърмя изключително. Трудно е да опиша точно чувствата си- страдах истински, приемах се като “половин” човек, непълноценна майка, която е предала детето си! Бях дълбоко потисната и разочарована от самата себе си, от тялото си.
Разбираемо, на фокус за проучванията ми излезе диагнозата НЖТ, която отказвах да приема. Реших да направя още консултации- с български консултанти. Свързах се с Лиана Саралиева (Ли), член на Национална асоциация “Подкрепа за кърмене“(НАПК)- невероятна жена, с която съдбата случайно ме “срещна” (не лично) още по време на бременността. От нея още тогава получих филма “Гърдата е най-доброто”, тя ме съветваше при преносването на бебето относно възможностите за натурално предизвикване на раждане с цел да избегна индукция- успешно! Всъщност аз бях в контакт с нея още от болницата, тя разбираше болката ми, даваше ми съвети, успокояваше ме. Ли ми направи график на кърменията, с цел да имам повече стимулация на гърдите от страна на бебето. Пращах й снимки на позите, в които кърмя, за да проконтролира дали се справям добре. Винаги отговаряше бързо на имейлите и вайбър съобщенията ми, усещах, че е до мен, съпричастна с всичко, което се случваше. Благодаря, Ли! Безценна помощ!
Свързах се и с Христина Янева (Хедра), сертифициран от международен борд консултант по кърмене IBCLC, съосновател и член на НАПК, с която проведохме видео скайп разговор и тя убедително обори твърденията на чуждата си колежка относно НЖТ. Дишах някак по-спокойно- май все още има надежда (макар да бяха минали 3 седмици от раждането)! Благодаря много, Хедра, за разностранната информация, с която ме снабди, за професионалното отношение, за полезния уебсайт, който поддържаш- https://xedra.wordpress.com/ !
Тук може би е време да приключа с емоционалните описания и да дам повече практическа конкретика, която евентуално да е от помощ на младите майки. С цел увеличаване на лактацията аз приемах лактогенни чайове и билки, които ми бяха предписани от консултантите по кърмене и акушерките. От храните наблягах на овесени ядки, жито, орехи, сусамов тахан, както и на плодове/зеленчуци- които според различните източници оказвали положително влияние върху количеството кърма. Кърмих и изцеждах с помпа. Количеството кърма се увеличаваше, но и нуждите на бебето също нарастваха, та се налагаше да додавам и АМ. От страх да не би бебето да привикне към по-лесното пиене с шише, започнах да използвам система за дохранване от гърда, като лепях тръбички със сонда по гърдите си.
Емоционалната болка и физическата умора и напрежение определено ми се отразяваше много и се е случвало да се чудя колко още ще издържа. В един от тези моменти на съмнение съдбата ме срещна с консултантката Мария Масларова (Айла), също сертифициран консултант по кърмене IBCLC и член на НАПК, с която и до ден днешен съм в контакт. Тя ме посъветва да опитаме за известно време да контролираме количествата, изсукани от бебето и изцедени с помпа, и ми изпрати таблички, които да попълвам. Бях възхитена от старанието, което е положила, за да ги изготви (мъжът ми буквално се изрази: “тя е екселски гуру!”). За известно време мерех бебето преди и след кърмене, за да разбера колко е изсукало, и записвах. Изцеждах с помпа и отново записвах. А Айла следеше всяка промяна в табличката и коментираше- даваше ми толкова много полезна и разностранна информация, че често връщах хронологията на “чата” ни назад, за да я препрочитам. Но най-много ми даваше кураж и сила! Когато ми каза, че може след захранването да успея да изключа изцяло АМ, като че ли не повярвах, макар надежда определено да имах. И това наистина се случи (вж. по-долу). Скоро започнах да виждам резултати! Виждах по-големи количества! Благодаря, Айла, за… ВСИЧКО, ти направи толкова много!!
Дойде време и за захранването на дъщеря ми. Не изчаках до 6-ия месец, защото така и така й се налагаше да приема и друго освен кърма. Предпочитах по-бързо да предложа пюренца и да опитам да заместя АМ (какъвто и съвет ми даде Айла). Започнахме със зеленчук през 5-ия месец, а месец след това включих и кашички; всичко постепенно, винаги при първоначално информиране дали е добре или не. И скоро се случи: дойде и първият ден без АМ (на Великден 2016 г.- моето Великденско чудо)! Бебка хапваше приготвена от мен “чиста” храна, а нуждите й от мляко успях да покрия с кърма. Истинско щастие!!! Сърцето ми туптеше! Разбира се, започнаха и притесненията: дали ще има още един такъв ден, а още два? Ами ако има няколко такива, а след това отново ми се наложи да предложа АМ, …, ще ми е тъжно? …
Но и до днес, вече 3 месеца и половина поддържам достатъчно количества майчино мляко така, че да не ми се налага да давам АМ. Чувствам се прекрасно от този факт и съм благодарна! Наистина, усилията, които все още полагам, са сериозни : все още кърмя по 4-5 пъти на ден; изцеждам гърдите си с помпа- както през нощта (нощем бебето вече не суче), така и винаги след хранене на детето; по този начин имам и 5 изцеждания. Целта е освен да получавам стимулация на гърдите и да събирам изцедено количество от 150-160 мл. за вечерното хранене на дъщеря ми, тъй като тогава не мога да й осигуря достатъчно само чрез сукане. Да, често съм недоспала, но нима не е такъв почти всеки родител през първата година от живота на детето му? Съзнавам, че с “режима” си понякога напрягам и близките си, но съм благодарна, че са до мен и ме подкрепят! Убедена съм, че има смисъл от всичко това! За себе си съм решила, че ще опитам да поддържам този ритъм до края на първата годинка, а след това ще оставя нещата да си свършат естествено- ще прекратя изцеждането, ще започна да кърмя само сутрин и вечер и бавно ще отбия дъщеря си напълно. Сигурна съм, че ще ми е доста трудно емоционално, защото обичам да кърмя- толкова е естествено, толкова е красиво, а и толкова полезно за малкото създание (а и за мен)!
Въпреки успеха, аз все още търся отговор- защо не успях да кърмя изключително в началото и защо се налага да водя такива “битки”? По принцип вярвам, че всяко нещо в живота се случва поради някаква причина. И дори да не приема лесно тази причина в случая, аз бих искала поне да я знам. Връщам много пъти лентата назад- дали причината се корени още в безумните диети, които правех през тийн годините си, когато стигнах почти до анорексия, нямах цикъл и имах синдром на поликистозни яйчници- СПКЯ (според проучвания СПКЯ може да бъде причина за недостатъчно кърма)? Или пък в стреса малко преди раждането поради преносването, страха от индукция и напрежението? Или може би в това, че не консумирам месо и много рядко хапвам млечни продукти (едва ли, ям доста риба, яйца, гхи, ядки; тук относно храните ми се иска да вметна нещо, което може да е полезно: въпреки всичко, което прочетох относно това какви храни трябва да присъстват в менюто ми с цел увеличаване на лактацията, при мен “работеха” най-много въглехидратите. След многократно следене установих, че когато дневното ми меню е по-богато на въглехидрати, и то най-вече на картофи, количествата кърма са по-големи в сравнение със случаите, когато през деня съм консумирала повече протеини и мазнини). Или в нещо коренно различно?
Мили Майки, след целия този разказ, бих Ви казала следното на база личен опит: кърмете бебетата си, не се отказвайте лесно в случай на трудности в началото, търсете помощ и съвети от консултантите по кърмене- те наистина помагат! В същото време, не се стресирайте излишно! Стресът влияе много негативно върху “слизането на млякото” (сигурна съм, че и на мен ми повлия). Бъдете гъвкави- ако не се получава, не се самобичувайте- аз точно това направих и страдах! Знам, че ще прочетете, че всяка жена може да кърми, при някъде 5% изключения поради някакви медицински компликации. Според мен обаче не е точно така в днешно време (дали поради начина ни на живот и хранене, замърсявания и пр., не знам). Познавам много майки, на които кърмата не достигаше. Но те са прекрасни, наистина най-добрите майки за децата си! Наслаждавайте се на ангелчетата, които са дошли при вас, дарявайте им любов- от това те имат най-голяма нужда (едва след това идва кърмата )!

Кърменето на недоносените бебета може да намали риска от ретинопатия

breast-feeding

16-ти ноември 2015 г

Нови изследвания показват, че кърменето на недоносените бебета може да помогне да се намали риска от ретинопатия при недоносените.

Изследователите смятат, че когато бебетата са изключително кърмени с изцедена кърма от техните майки, риска от каквато и да е степен на ретинопатия намалява с 75 процента. А риска от тежка ретинопатия изглежда, че намалява с 90 процента, добавят изследователите.

“Храненето с кърма играе потенциално важна роля в предпазването на недоносените от каквато и да е степен на ретинопатия и в частност тежка такава “ – са написали авторите на международният екип провел изследването. Ретинопатията на недоносените се изразява в разрастване и разпространение на незрели кръвоносни съдове на повърхността на ретината (най-вътрешната обвивка на окото). Това може да доведе да отлепяне на ретината и сериозно нарушаване на зрителните функции на двете очи.

За целта на изследването, изследователи от Китай, Канада и Англия са анализирали повторно резултатите от пет публикувани преди това изследвания за ретинопатията при недоносените. Изследванията включват повече от 2200 недоносени бебета, като сравняват колко често бебетата са получавали кърма или адаптирано мляко и дали са те са развили или не ретинопатия при недоносените.

Новите анализи обаче показват единствено връзка между кърменето и намаленият риск от ретинопатия на недоносеното. Това не доказва пряка причинно-следствена връзка поради дизайна на изследването. Резултатите от него са публикувани онлайн на 16-ти ноември.

Екстремно недоносените бебета са в най-висок риск от развитие на ретинопатия на недоносените. В Америка, 50 процента от бебетата родени между 22 и 28 гс развиват ретинопатия казва д-р Чао Чен, неонатолог. Той добавя, че в Китай, предишно изследване показва, че честотата на ретинопатията на недоносените е 50 процента при бебета с рожденно тегло под 1 кг.

“Ретинопатията при недоносените се превръща във водеща причина за слепотата при децата в днешно време”, казва д.р Чен. “ По принцип има повече случаи на ретинопатия при недоносените в развитите страни, но повече случаи на тежка ретинопатия с висока степен на загуба на зрението в развиващите се страни”

Според д-р Чен високата честота на ретинопатията при недоносените се дължи на това, че все повече екстремно недоносени бебета се спасяват в развитите страни.

Бебетата в изследването са родени от 26 гс до около 30 гс. Тяхното тегло варира от 750 грама до около 1400 гр. Няма информация за това, колко дълго е продължило кърменето.

В повторният анализ на резултатите от изследванията, екипът на д-р Чен открива, че кърменето в каквото и да е количество изглежда намалява риска от ретинопатия при недоносените. Според тях, колкото повече кърма са получавали бебетата, толкова резултатите са по-добри. Изключителното кърмене намалява честотата на ретинопатия при недоносените с 75 процента в сравнение с хранене изцяло с адаптирано мляко. Каквото и да е кърмене намалява честотата на сериозните очни проблеми с 46 процента, показва изследването.

Как кърмата може да предпази от очни проблеми? Антиоксидантите в кърмата може би помагат, смята д-р Чен. Кърмата също така защитава и подпомага имунната система, споделят изследователите. Кърменето помага също така за намаляване на две състояния при недосонените бебета известни като сепсис и некротичен ентероколит, които могат да доведат до необходимост от кислородна терапия, което също така е свързано с повишен риск от развитие на ретинопатията пир недоносените, казват авторите.

Д-р Адолфо Ланос, неонатолог от Маями, който не е участвал в новото изследване, казва  – ” качеството на този анализ е много добро. То потвърждава ползите, коитизследване се отчита влиянието при получаване само на кърма от майката на бебето, но не и на донорска кърма, която може да се използва когато биологичната майка няма достатъчно мляко. Извода от това изследване според д-р Ланос е че е от полза да се кърми колкото е възможно повече. Ако това е възможно.

 

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23809355

http://news.health.com/2015/11/16/breast-feeding-linked-to-reduced-risk-of-preemie-eye-problem/

Таблица за растеж на недоносените бебета

Preemie-Growth-ChartPreemieGrowthChart

Източници:

http://baby.lovetoknow.com/wiki/Preemie_Growth_Charts

http://pediatrics.aappublications.org/content/125/2/e214.abstract

 

Д-р Чачева оперира бебето в утробата

Д-р Чачева оперира бебето в утробата

„Целта ни е да започнем да правим лазерно разделяне на плацента при еднояйчни близнаци, да слагаме трахеален балон, да правим интраутеринни хемотрансфузии при деца с анемия”

След 10 години работа в Германия и ръководни постове българката стана шеф на отделение в болница „Надежда”Baby

Реших да се върна в България

ДР Чачова_Др Стаменов

Д-р Чачева говори с д-р Георги Стаменов.

Реших да се върна в България, за да направим заедно с колегите от МБАЛ „Надежда” това, което още не се прави у нас – инвазивни пренатални терапии. Срещата ми с д-р Георги Стаменов се оказа решаваща – харесах го”, признава тя.Харесва и колежката си д-р Михова и така в средата на годината напуска клиниката в Бон, където е главен лекар, и се връща в България, за да оглави отделението по пренатална диагностика в болница „Надежда”.„Целта ни е да започнем да правим лазерно разделяне на плацента при еднояйчни близнаци, да слагаме трахеален балон, да правим интраутеринни хемотрансфузии при деца с анемия”, чертае бъдещото тя.Уверена е в успеха, защото зад гърба й са над 100 пъти е взела кръв от пъпната връв. Направените кордоцинтези са стабилен атестат. „Взех специалност в Германия, работих в най-добрия център за пренатална диагностика в Бон и там научих много неща. Имам по-тясна специалност, която в България  не съществува- специално акушерство и пренатална медицина –  с други думи пренатална диагностика, инвазивно лечение за изследване на околоплодната течност с амниоцинтеза, амниодренажи, вземане на кръв за изследване от пъпната връв – така наречената кордоцинтеза”, обобщава опита си тя.  Процедури, които не всеки лекар може да направи.

Факти

Завършва медицина в Германия. Взема тясна специалност – специално акушерство и перинатална медицина, при лекарската камара на Северен Рейн Вестфалия, Дюселдорф.От  2005 до 2013 г. работи като пренатален диагностик в Университетската клиника по акушерство и гинекология в Бон.Става главен лекар в отделението по пренатална медицина в болница Marienkrankenhaus, Хамбург, в клиника с над 3000 раждания на година.От  2014 г. работи в МБАЛ за женско здраве „Надежда” като специалист по пренатална диагностика.
Специалистът по пренатална диагностика: Гушкайте го – до 6-ия месец новороденото и майката са едно

ЕДНО КЪМ ЕДНО

 Докато майката е в родилния дом и няма домакински задължения, трябва да използва цялото си време, за да свикне с бебето – да се научи как да кърми, да го гушка и да му говори. Първият контакт с бебето е изключително важен. Мястото на бебето не е в детската стая, където само плаче, а в ръцете на мама. Защото децата се ръководят от инстинкти. В тази възраст те не разсъждават,  не могат да разбират, че майка им иска да си почива. Те усещат – „аз съм гладен, зле ми е, мама я няма”. Това е инстинкт. Той диктува „Майка ми е тук – ще живея. Майка ми я няма – ще умра”. И изпадат в стрес.Във всички неонатологични клиники по света, колкото и да е малко бебето, дори да се роди недоносено в 26-ата седмица, с всички тръбички и кабели по него, го дават на майката да си го гушка. Тук не е така.В клиниката в Германия, в която работих, нямаше детска стая. Аз съм категорична – мястото на новороденото е при майката и не бива да я напуска. Защото бебето живее в настоящия момент. За него няма след малко и утре. То няма как да разбере, че ще го хранят и ще го прегърнат след малко. За него бъдеще време няма. И когато е гладно, много бързо изпитва панически страх от смърт. Затова започва да плаче и се успокоява, само след като майка му го  вземе. Това е така нареченото привързано родителство – тема, по която в България малко се говори. Няма как да го разглезим, ако е на ръце, когато е на 2 месеца. А когато е близо до майка си, знае, че ще оцелее – това е инстинкт. До 6 месеца децата не знаят, че са отделен индивид от майка си. Затова трябва да се  носи на ръце, да се гушка и се целува, за да е спокойно и да израсне като индивид, който обича сам себе си, има сигурна връзка с родителите. Така по-късно лесно ще повярва, че и светът го обича.

Източник – http://www.monitor.bg/article?id=441384