Кърменето на недоносените бебета може да намали риска от ретинопатия

breast-feeding

16-ти ноември 2015 г

Нови изследвания показват, че кърменето на недоносените бебета може да помогне да се намали риска от ретинопатия при недоносените.

Изследователите смятат, че когато бебетата са изключително кърмени с изцедена кърма от техните майки, риска от каквато и да е степен на ретинопатия намалява с 75 процента. А риска от тежка ретинопатия изглежда, че намалява с 90 процента, добавят изследователите.

“Храненето с кърма играе потенциално важна роля в предпазването на недоносените от каквато и да е степен на ретинопатия и в частност тежка такава “ – са написали авторите на международният екип провел изследването. Ретинопатията на недоносените се изразява в разрастване и разпространение на незрели кръвоносни съдове на повърхността на ретината (най-вътрешната обвивка на окото). Това може да доведе да отлепяне на ретината и сериозно нарушаване на зрителните функции на двете очи.

За целта на изследването, изследователи от Китай, Канада и Англия са анализирали повторно резултатите от пет публикувани преди това изследвания за ретинопатията при недоносените. Изследванията включват повече от 2200 недоносени бебета, като сравняват колко често бебетата са получавали кърма или адаптирано мляко и дали са те са развили или не ретинопатия при недоносените.

Новите анализи обаче показват единствено връзка между кърменето и намаленият риск от ретинопатия на недоносеното. Това не доказва пряка причинно-следствена връзка поради дизайна на изследването. Резултатите от него са публикувани онлайн на 16-ти ноември.

Екстремно недоносените бебета са в най-висок риск от развитие на ретинопатия на недоносените. В Америка, 50 процента от бебетата родени между 22 и 28 гс развиват ретинопатия казва д-р Чао Чен, неонатолог. Той добавя, че в Китай, предишно изследване показва, че честотата на ретинопатията на недоносените е 50 процента при бебета с рожденно тегло под 1 кг.

“Ретинопатията при недоносените се превръща във водеща причина за слепотата при децата в днешно време”, казва д.р Чен. “ По принцип има повече случаи на ретинопатия при недоносените в развитите страни, но повече случаи на тежка ретинопатия с висока степен на загуба на зрението в развиващите се страни”

Според д-р Чен високата честота на ретинопатията при недоносените се дължи на това, че все повече екстремно недоносени бебета се спасяват в развитите страни.

Бебетата в изследването са родени от 26 гс до около 30 гс. Тяхното тегло варира от 750 грама до около 1400 гр. Няма информация за това, колко дълго е продължило кърменето.

В повторният анализ на резултатите от изследванията, екипът на д-р Чен открива, че кърменето в каквото и да е количество изглежда намалява риска от ретинопатия при недоносените. Според тях, колкото повече кърма са получавали бебетата, толкова резултатите са по-добри. Изключителното кърмене намалява честотата на ретинопатия при недоносените с 75 процента в сравнение с хранене изцяло с адаптирано мляко. Каквото и да е кърмене намалява честотата на сериозните очни проблеми с 46 процента, показва изследването.

Как кърмата може да предпази от очни проблеми? Антиоксидантите в кърмата може би помагат, смята д-р Чен. Кърмата също така защитава и подпомага имунната система, споделят изследователите. Кърменето помага също така за намаляване на две състояния при недосонените бебета известни като сепсис и некротичен ентероколит, които могат да доведат до необходимост от кислородна терапия, което също така е свързано с повишен риск от развитие на ретинопатията пир недоносените, казват авторите.

Д-р Адолфо Ланос, неонатолог от Маями, който не е участвал в новото изследване, казва  – ” качеството на този анализ е много добро. То потвърждава ползите, коитизследване се отчита влиянието при получаване само на кърма от майката на бебето, но не и на донорска кърма, която може да се използва когато биологичната майка няма достатъчно мляко. Извода от това изследване според д-р Ланос е че е от полза да се кърми колкото е възможно повече. Ако това е възможно.

 

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23809355

http://news.health.com/2015/11/16/breast-feeding-linked-to-reduced-risk-of-preemie-eye-problem/

Таблица за растеж на недоносените бебета

Preemie-Growth-ChartPreemieGrowthChart

Източници:

http://baby.lovetoknow.com/wiki/Preemie_Growth_Charts

http://pediatrics.aappublications.org/content/125/2/e214.abstract

 

Д-р Чачева оперира бебето в утробата

Д-р Чачева оперира бебето в утробата

„Целта ни е да започнем да правим лазерно разделяне на плацента при еднояйчни близнаци, да слагаме трахеален балон, да правим интраутеринни хемотрансфузии при деца с анемия”

След 10 години работа в Германия и ръководни постове българката стана шеф на отделение в болница „Надежда”Baby

Реших да се върна в България

ДР Чачова_Др Стаменов

Д-р Чачева говори с д-р Георги Стаменов.

Реших да се върна в България, за да направим заедно с колегите от МБАЛ „Надежда” това, което още не се прави у нас – инвазивни пренатални терапии. Срещата ми с д-р Георги Стаменов се оказа решаваща – харесах го”, признава тя.Харесва и колежката си д-р Михова и така в средата на годината напуска клиниката в Бон, където е главен лекар, и се връща в България, за да оглави отделението по пренатална диагностика в болница „Надежда”.„Целта ни е да започнем да правим лазерно разделяне на плацента при еднояйчни близнаци, да слагаме трахеален балон, да правим интраутеринни хемотрансфузии при деца с анемия”, чертае бъдещото тя.Уверена е в успеха, защото зад гърба й са над 100 пъти е взела кръв от пъпната връв. Направените кордоцинтези са стабилен атестат. „Взех специалност в Германия, работих в най-добрия център за пренатална диагностика в Бон и там научих много неща. Имам по-тясна специалност, която в България  не съществува- специално акушерство и пренатална медицина –  с други думи пренатална диагностика, инвазивно лечение за изследване на околоплодната течност с амниоцинтеза, амниодренажи, вземане на кръв за изследване от пъпната връв – така наречената кордоцинтеза”, обобщава опита си тя.  Процедури, които не всеки лекар може да направи.

Факти

Завършва медицина в Германия. Взема тясна специалност – специално акушерство и перинатална медицина, при лекарската камара на Северен Рейн Вестфалия, Дюселдорф.От  2005 до 2013 г. работи като пренатален диагностик в Университетската клиника по акушерство и гинекология в Бон.Става главен лекар в отделението по пренатална медицина в болница Marienkrankenhaus, Хамбург, в клиника с над 3000 раждания на година.От  2014 г. работи в МБАЛ за женско здраве „Надежда” като специалист по пренатална диагностика.
Специалистът по пренатална диагностика: Гушкайте го – до 6-ия месец новороденото и майката са едно

ЕДНО КЪМ ЕДНО

 Докато майката е в родилния дом и няма домакински задължения, трябва да използва цялото си време, за да свикне с бебето – да се научи как да кърми, да го гушка и да му говори. Първият контакт с бебето е изключително важен. Мястото на бебето не е в детската стая, където само плаче, а в ръцете на мама. Защото децата се ръководят от инстинкти. В тази възраст те не разсъждават,  не могат да разбират, че майка им иска да си почива. Те усещат – „аз съм гладен, зле ми е, мама я няма”. Това е инстинкт. Той диктува „Майка ми е тук – ще живея. Майка ми я няма – ще умра”. И изпадат в стрес.Във всички неонатологични клиники по света, колкото и да е малко бебето, дори да се роди недоносено в 26-ата седмица, с всички тръбички и кабели по него, го дават на майката да си го гушка. Тук не е така.В клиниката в Германия, в която работих, нямаше детска стая. Аз съм категорична – мястото на новороденото е при майката и не бива да я напуска. Защото бебето живее в настоящия момент. За него няма след малко и утре. То няма как да разбере, че ще го хранят и ще го прегърнат след малко. За него бъдеще време няма. И когато е гладно, много бързо изпитва панически страх от смърт. Затова започва да плаче и се успокоява, само след като майка му го  вземе. Това е така нареченото привързано родителство – тема, по която в България малко се говори. Няма как да го разглезим, ако е на ръце, когато е на 2 месеца. А когато е близо до майка си, знае, че ще оцелее – това е инстинкт. До 6 месеца децата не знаят, че са отделен индивид от майка си. Затова трябва да се  носи на ръце, да се гушка и се целува, за да е спокойно и да израсне като индивид, който обича сам себе си, има сигурна връзка с родителите. Така по-късно лесно ще повярва, че и светът го обича.

Източник – http://www.monitor.bg/article?id=441384

Риск от по-малко кърма при по-ранно раждане и терапия с кортикостероиди.

Редица изследвания, показват връзката между преждевременното раждане и пригаланата терапия с кортикостероиди и по-ниското количество кърма след това.

Раждането между 28-34 гс, води до значително закъснение при слизането на кърмата, както и върху количеството кърма. Съществува пряка връзка между седмиците в които е настъпило раждането и количеството на млякото, колкото по-ранно е раждането, толкова по-голям е риска лактогенезис две да настъпи по-късно, тоест слизането на обилно количество мляко и количествата кърма да са по-малки.

По-късно слизане на млякото, както и по-ниско  количество на кърмата се наблюдава допълнително и когато по време на бременността между 28-34 гс е приложена кортикостероидна терапия за съзряване на бебето. Количеството на кърмата е значително по-ниско, когато ражденето е настъпило след 3-9 дни, в сравнение с раждане настъпило след 0-2 дни от терапията с кортикостероиди. Намаляването на пролактина е свързано и с количеството на приложените кортикостероиди, което е високо при прилагането на тази терапия.

Предвид предимствата на кърмата за недоносените деца, се препоръчва консултацията със специалист по лактация, който да помогне при случаи на по-ранно раждане, особено когато е прилагана и кортикостероидна терапия

Източници :

1. Hubina E, Nagy GM, Toth BE et al. Dexamethasone and adrenocorticotropin suppress prolactin secretion in humans. Endocrine. 2002;18:215-9. PMID: 12450312

2. la Marca A, Torricelli M, Morgante G et al. Effects of dexamethasone and dexamethasone plus naltrexone on pituitary response to GnRH and trh in normal women. Horm Res. 1999;51:85-90. PMID: 10352398

3. Henderson JJ, Hartmann PE, Newnham JP, Simmer K. Effect of preterm birth and antenatal corticosteroid treatment on lactogenesis II in women. Pediatrics. 2008;121:e92-100. PMID: 18166549

4. Henderson JJ, Newnham JP, Simmer K, Hartmann PE. Effects of antenatal corticosteroids on urinary markers of the initiation of lactation in pregnant women. Breastfeed Med. 2009;4:201-6. PMID: 19772378

5. Pediatrics, January 2008, Preterm birth, steroid treatment delay lactation

6. Reaffirmed 2013, Replaces No. 402, March 2008 ,Antenatal Corticosteroid Therapy for Fetal Maturation

Сбъдната мечта умножена по две

Моята история започва с мечта за дете, една сбъдната мечта умножена по две.

P1130827

    Когато разбрах че съм бременна с близнаци бях безкрайно щастлива, но и малко притеснена: след толкова време и борба за бебе трябваше и да ги опазя! Бременността се развиваше добре, но все пак трябваше да съм много предпазлива, ходих на прегледи два-три пъти месечно и ми се насълзяваха очите от умиление и щастие, когато чувах малките сърчица да туптят. Малките човечета танцуваха в моя корем. Исках да съм максимално подготвена за появата на моите момичета на бял свят и посещавах лекциите на НАПК и Ла Лече Лига, както и на списание ‘9 месеца’. Исках да кърмя, не ме беше страх от раждането, а по скоро дали ще се справя с кърменето.

    Карина и Моника се родиха в 32 седмица, нямаха търпение да се запознаем, съответно 1770 и 1800 гр. в Токуда болница. Бяха толкова мънички, но като ги видях бях окрилена от щастие. Дадоха ми да целуна Карина, показаха ми и Моника и веднага ги отнесоха в интензивното. На следващия ден обаче като ги видях в кувиозите на апаратчета за дишане и със системи на толкова мънички ръчички и крачета, бях шокирана. Знам, че не трябва да се плаче, обаче не можех нищо да направя със себе си, бродих по коридора да се раздвижвам след операцията и си поплаквах. Още на следващия ден бях помолила мъжа ми да ми донесе помпата за кърма за да мога да стимулирам гърдите. Когато носеха бебетата на моите съквартирантки аз вадих помпата и така 8 пъти на ден. Първия ден само цапах горната част на помпата, почти нищо не излизаше, но аз не се отказвах. На втория ден две-три капки слезнаха до дъното на контейнера. Мисля че вечерта на третия ден вдигнах температура. На вечерната визитация лекарката констатира , че ми дойде кърмата. Гърдите ми бяха като камък, но при стимулация с помпа – нищо не излизаше. На помощ ми притича една акушерка – прати ме в банята да си правя горещи компреси (с кърпа на чешмата) и да се цедя неуморно, като идваше да ме контролира на половин час и да ме стиска така, че сълзите ми текваха по-бързо от кърмата. След два часа се появих в стаята си  и доволно размахвах помпата – в контейнерчето имах 60 мл, бях толкова горда!!! За следващото хранене на бебките ми стерилизираха помпата и в един часа през нощта буквално тичах щастлива по коридора до интензивното с първите 20 мл за моите борбени момичета. Те изкараха 49 дни в болницата, през това време аз се цедях по 8 пъти на ден и им носих замързена кърма. Не беше лесно, бях притеснена, а и уморена, защото понякога едно цедене продължаваше по един час и след два часа започваше ново и денем и нощем. Повтарях си, че това е най-доброто, което мога да направя в онзи момент за тях, това ми беше връзката с тях докато не бяха при мен, вкъщи. Свързах се с Мария от НАПК и с нейната помощ успях да оптимизирам процеса на цедене и да намаля времето на едно цедене без да намалям количеството на кърма. Всеки ден попълвах таблички за да следим заедно процеса, даваше ми наставления и кураж. За почти два месеца напълних фризера на новия хладилник (наложи се да купим нов с по-голям фризер) , което помогна малките да са само на кърма четири месеца. Последните три дни на престоя на децата в болницата аз идвах за пробно кърмене и тоалет. Карина имаше по-големи успехи, а Мони нямаше никакви силички и не успяваше да засучи.

DSC_4421

    Когато си бяха вече вкъщи опитвах се да кърмя и двете първо една след друга, но с Мони нямах никакъв резултат, тя само си отваряше малката човчица и чакаше млякото само да потече, за това тя си беше на шише с изцедена кърма от предния път, а Кари изцяло на гърда. Теглих ги след всяко ядене и попълвах табличка. В самото начало кърменето ми беше много трудно, много ме боляха зърната, докато си свикнем една с друга с Карина – минаха седмици. Даже извикахме консултант  вкъщи защото бях вече на косъм да се откажа от кърменето, в онзи момент цеденето ми се струваше по-приемливо и безболезнено. Тя ми показа и практикувахме позите за едновременното кърмене, за които бях чела толкова много, гледах и снимки и се информирах на лекциите, но не успявах сама да наглася моите малки двукилограмовите съкровища. Реших да продължавам да кърмя Карина и да давам изцедена кърма на Мони от шише. В началото Карина можеше да се храни по тридесет – четиридесет минути, а Мони от шише да изяде същото количество за 10 минути. През следващите месеци пробвах да слагам Мони на гърда, но не се получаваше, боляха ме зърната, а и не бях настоятелна. Когато замързената кърма свърши наложи се да дохранвам Мони с АМ.

    Бяха в началото на шестия месец, когато едната вечер Мони беше много неспокойна и след всички възможни, но безуспешни опити да я успокоя и предложих гърда и тя засука и заспа. Следващата вечер случката се повтори. На сутрин с Мони започнахме тренировките и тя се справяше много добре. Бях потресена, не бях чула едно бебе на пет месеца да засуче. След няколко дни вече практикувахме едновременното кърмене във футболна поза. По време на майските празници и мъжът ми беше вкъщи за повече от една седмица, той усърдно ми помагаше със слагането и на двете бебета за да мога да свикна със самото поставяне. Толкова бях доволна, че ‘зазимих’ помпата!

P1140303

     Вече сме на седем месеца и се кърмим едновременно. Тегля ги всеки път преди и след ядене за да знам колко АМ да приготвя за дохранването, но сутрешното ни хранене е само на гърда, защото сутринта имам достатъчно и за двете госпожици. На режим сме, ядем на 4 часа с една 7-8 часова пауза през нощта. Толкова е трогателно да видиш как четири сладки очички те гледат с такава безкрайна вяра, нежност и невинност хванати за ръце докато ги кърмя. Тези моменти са безценни за мен ! Никой не е казал, че ще бъде лесно, но трудностите ни правят по-силни, по-стойки и по-борбени. Много се надявам да има повече кърмещи майки и близнашки майки в България, защото не е невъзможно, и защото е много хубаво! Защото ако има желание има и начин!

    P1130683

Разказът на kalimera

По молба на съфорумка ще споделя малкия си опит относно кърменето . Преди да родя четях блоговете на Хедра и съветите на Айла, но незнам защо имах съмнения че ще успея т.к. щях да раждам секцио и бебетата на видеозона се виждаха малки на килограми. Еее оказа се че грешно мисля и тези показатели не са водещи относно слизането на кърмата.

Бебките наистина се родиха малки и ми дадоха едната чак на 5 ден,а другата все още наддава в болница. Започнах да се цедя може би към 12-14 час след операцията. В началото нищо не излизаше. Акушерките ми казваха,че е рано и трябва да пробвам на 3-я ден.

Но аз си продължих да пробвам през 3 часа (като признавам си първата нощ не ставах). На втория ден от опитите се появиха буквално по няколко капки. Процеса се улеснява със слагането на обикновен компрес с топла вода за минутка две. На следващия ден сутринта се събудих със силно напрегнати гърди. Бебе още нямах при мен. Започнах пак да цедя и ми отне цял час и нещо. Направо изпаднах в ужас колко време ще трябва да отделям само за това. Нооо беше временно.

Бебка ми я дадоха на 5-я ден. Беше само 2200 гр и все спеше. Цедях час преди храненето и и давах с биберон с огромна дупка. Отново недопусках, че може да засуче. Пробвах я всеки път първо гърда, после биберон. Скоро започна май да суче… аз все се чудех успява ли да яде нещо. Уговорих се с акушерките да я тегля преди и след хранене. Първо сучеше по 15-20 мг. а само на другия ден ядеше по 40 мг. Схемата се обърна. Хранене и после цедене.

Трудните дни бяха 5-6, след това вече бебка разработи каналчетата и кърмата по-лесно вървеше. Сега почти месец, тя яде от едната гърда а аз цедя другата. Всичко свършвам за 20 мин. Така съм сигурна,че като си приберем и другото момиче и за нея ще има порция мляко. Исках да ви насърча, да не се отказвате лесно бъдещи мами. Със желание и молитва (поне това е моята рецепта) нещата се постигат .